Джефри Арчър - Прекалено много съвпадения

— Не се оплаквам — допълни Рут и отпи от шампанското. — Ангъс винаги е бил много внимателен. Не ми липсва нищо.

— Нищо ли? — възкликна Макс, след което пъхна ръка под масата и я сложи върху коляното на Рут.

Тя знаеше, че трябва да се дръпне още сега, но не го стори. Когато Макс накрая махна дланта си и се зае със спагетите, Рут се опита да се държи така, сякаш не се е случило нищо.

— Има ли нещо в Уест Енд, което заслужава да се види? — попита нехайно. — Казаха ми, че „Посещението на инспектора“ било добро.

— Безспорно — потвърди Макс. — Ходих на премиерата.

— И кога беше? — попита невинно Рут.

— Преди около пет години — отвърна мъжът.

Рут се засмя.

— Ето, сам виждаш колко съм изостанала. Наистина трябва да ми препоръчаш нещо.

— Другия месец е премиерата на новата пиеса на Том Стопард. — Макс замълча. — Ако успееш да се измъкнеш за ден-два, можем да идем заедно.

— Не е толкова лесно, Макс. Ангъс иска да стоя с него на Джърси. Рядко напускаме острова.

Макс погледна надолу към празната чиния на своята гостенка.

— Както виждам, спагетите оправдаха похвалите ми.

Рут кимна.

— Струва си да опиташ и брюлето, и него го прави жената на собственика.

— И дума да не става! Преядох, най-малко три дена ще се наложи да ходя във фитнесзалата, докато сваля килограмите. Ще се огранича само с кафе — отвърна Рут точно когато й донесоха още една чаша шампанско.

Тя се свъси.

— Мисли си, че днес е рожденият ти ден — подхвърли Макс и ръката му отново се скри под масата — този път той я приплъзна с няколко сантиметра по-нагоре по бедрото на Рут.

След време тя щеше да си повтаря, че тъкмо тогава е трябвало да стане и да си тръгне. Но вместо това попита, все едно не се е случило нищо:

— И откога работиш в агенция за недвижими имоти?

— Откакто съм завършил училище. Започнах от най-ниското стъпало във фирмата, правех кафе, а миналата година станах съдружник.

— Браво на теб! Къде се намира агенцията?

— Насред Мейфеър. Защо не наминеш да ми погостуваш? Да речем, следващия път, когато си в Лондон.

— Не ходя толкова често в Лондон — обясни отново Рут.

Макс забеляза, че един от сервитьорите се е запътил към тяхната маса, и дръпна ръката си от бедрото на младата жена. След като келнерът остави пред тях две чаши капучино, Макс му се усмихна и рече:

— Сметката, ако обичате.

— Бързаш ли? — попита Рут.

— Да — каза Макс. — Току-що се сетих, че съм скрил на яхтата бутилка отлежал коняк и си мисля, че тъкмо това е най-подходящият случай да го отворя. — Пресегна се през масата и хвана ръката й. — Пазех коняка за някого, който си заслужава.

— Едва ли е разумно.

— Винаги ли правиш само разумни неща? — възкликна Макс, без да пуска ръката й.

— Наистина трябва да се връщам на „Хубавата шотландка“.

— За да кукуваш сама цели три часа и да чакаш Ангъс да се прибере ли?

— Не, но…

— Страх те е, че ще взема да те прелъстя.

— Това ли си наумил? — попита жената и отдръпна ръката си.

— Да, това, но първо ще опитаме коняка — усмихна се Макс и взе сметката.

Прегледа я, извади портфейла си и сложи върху малкия сребърен поднос четири банкноти от по десет лири стерлинги.

Веднъж Ангъс бе обяснявал на Рут, че който плаща по ресторантите в брой или няма нужда от кредитна карта, или не печели достатъчно, за да си извади.

Макс стана от стола, благодари доста шумно на сервитьора и когато той им отвори вратата, му пъхна пет лири. Докато прекосяваха улицата и вървяха към кея, двамата с Рут не си казаха и дума. На нея й се стори, че някой скача от „Морски таралеж“, и тя се взря: нямаше никого. Смяташе, щом стигнат при яхтата, да се сбогува и да си тръгне, вместо това обаче сякаш пряко волята си последва Макс, качи се с него на „Морски таралеж“ и слезе долу в каютата.

— Не очаквах да е толкова малка — каза на най-долното стъпало. Завъртя се на триста и шейсет градуса и се озова в обятията на Макс. Избута го лекичко.

— Какво повече му трябва на един ерген! — възкликна той, докато пълнеше чашите с коняк.

Подаде едната на Рут и я прегърна през кръста. Притегли я нежно към себе си, телата им се допряха. Наведе се и я целуна по устните, сетне я пусна, за да отпият от коняка. Загледа как Рут вдига чашата, после пак я прегърна. Този път, докато се целуваха, устните им се разтвориха, а Рут почти и не опита да го спре, когато той разкопча горното копче на блузата й. Но и при най-малката съпротива Макс я пускаше, изчакваше тя да отпие и пак я притискаше до себе си. След още доста глътки коняк успя най-сетне да съблече бялата блуза и да напипа ципа на късата впита пола, но Рут вече не се и преструваше, че се дърпа.