Тъй като „Хочкис“ щеше да играе на чужд терен с „Тафт“, родителите на Джими поканиха Флечър да хапне с тях. Той не сподели с никого от момчетата от подготвителния клас, не искаше да му завиждат. Не стига че беше първенец на подгответата, ами сега го канеха да гледа мача с „Тафт“ от централната трибуна.
— Баща ти симпатяга ли е? — попита Джими, след като вечерта преди срещата угасиха осветлението.
— Страхотен е — отвърна Флечър, — но трябва да те предупредя, че е завършил „Тафт“ и е републиканец. А твоят? Никога не съм виждал сенатор.
— Моят е политик до мозъка на костите, най-малкото така го описват журналистите — рече Джими. — Не че знам какво означава това.
сдържаше вълнението си, когато стрелката на часовника върху светлинното табло наближи два. Впери очи в трибуната отсреща, където противниковата агитка се дереше:
— Хайде, Т, хайде, А… И се влюби.
* * *
Нат не можеше да откъсне поглед от лицето над буквата „А“.
— Той ни е най-умният в класа — каза Том на баща му Майкъл, който се усмихна.
— Но не забравяй, че по успех Ралф Елиот ме следва по петите — напомни Нат така, сякаш се бранеше.
— Дали не е син на Макс Елиот? — попита баща му едва ли не себе си.
— Кой е Макс Елиот?
— В застраховането, където работя, наричат хора като него неприемлив риск.
— Защо? — попита Нат, баща му обаче предпочете да не обяснява и видя с облекчение, че синът му се е зазяпал по момичетата от агитката, които, закачили на китките си синьо-бели помпони, изпълняваха войнствения си обреден танц.
Нат впери поглед във второто момиче отляво и му се стори, че то му се усмихва, макар че от отсрещната трибуна той сигурно приличаше на мъничка прашинка.
— Май си порасъл — рече баща му, забелязал, че панталоните на сина му са на цели три сантиметра от обувките.
Колко ли често щеше да се налага да купува нови дрехи на момчето?
— Едва ли е от храната в училище — каза Том, който продължаваше да е най-дребният в класа.
Нат продължи да мълчи, все така загледан в агитката.
— Коя си хареса? — попита Том и удари лекичко приятеля си по ръката.
— Моля?
— Чу ме много добре.
Нат се извърна — да не би баща му да чуе.
— Втората отляво, с буквата „А“ върху фланелата.
— Даян Култър — рече Том, доволен, че поне веднъж знае повече от своя приятел.
— Откъде знаеш името й?
— Сестра е на Дан Култър.
— Най-голямата грозотия в отбора! — възкликна другото момче. — С уши като зелеви листа и счупен нос.
— И Даян щеше да изглежда така, ако всяка седмица през последните пет години бе играла в отбора — прихна Том.
— Какво още знаеш за нея? — попита съзаклятнически неговият приятел.
— Бре, бре, бре, тя работата била дебела! — ухили се пак Том. Този път бе ред на Том да го сръга в ребрата.
— Прибягваме до физическо насилие, а? Това противоречи на правилника на „Тафт“ — допълни Том. — „Победи противника със силата не на пестника, а на доводите.“ Ако не ме лъже паметта, го е казал Оливър Уендъл Хоулмс. 1 1 Оливър Уендъл Хоулмс (1809–1894), американски поет, белетрист и лекар. — Б. пр.
— Стига си опявал, де! Отговори — подкани Нат.
— Да ти призная, не знам много за Даян. Помня само, че учи в „Уестоувър“ и е дясно крило в отбора по хокей на трева.
— Какво си шушукате вие двамата? — намеси се бащата на Нат.
— Говорим си за Дан Култър, един от нашите защитници — отвърна, без да трепне, Том. — Тъкмо обяснявах на Нат, че всяка сутрин на закуска той излапва по осем яйца.
— А ти откъде знаеш? — поинтересува се майката на Нат.
— Знам, защото едно от яйцата е мое — отвърна уж покрусено момчето.
Майката и бащата на Нат прихнаха, а той продължи да гледа като омагьосан буквата „А“ в „ТАФТ“. За пръв път обръщаше внимание на момиче. Най-неочаквано вниманието му беше привлечено от мощен рев: всички от тази страна на стадиона станаха на крака, за да посрещнат играчите на „Тафт“, които излязоха на игрището. След броени мигове и момчетата от отбора на „Хочкис“ се появиха, само че от другата страна на стадиона. И те бяха приветствани с мощни възгласи от привържениците си, които също се бяха изправили.
* * *
Флечър също стана прав, без обаче да сваля очи от водачката на агитката с буквата „А“ върху фланелката. Почувства се гузен, задето първото момиче, което някога е забелязвал, е от викачите на „Тафт“.
— Нашият отбор май не те вълнува особено — изшушука в ухото му сенаторът, който се бе навел към него.
Читать дальше