Милан Асадуров - Втората Библиотека ((или Следваща книга от Истории за Нищото))

„Изглежда и в околностите на Нищото консенсусът се постига в леглото, скъпи! — достигна до Хък стаената мисъл на лъвицата. — Пък и тук май е все едно дали кихаш или се любиш, защото и в двата случая няма начин да се пръкне потомство. Постой. Не мисли изобщо, скъпи, докато не те науча как можем да общуваме, без всички ахмаци наоколо да си тикат носа в нашите работи.“

Хък използва суматохата около сексуалната оргия в чест на дракона, за да опита с обходна маневра да преодолее противника. Щом се поотдалечи обаче, митницата тутакси започна да избледнява. Очертанията й затрептяха и взеха да се размиват като химера, а мракът се сгъсти като петмез. Нямаше смисъл да търси заобиколни пътища към Нищото. Явно митницата се крепеше само в мислите на своите служители, а обитателите на граничния район не пропускаха никого към Нищото. Налагаше се да стисне зъби и да мине през процедурата.

Опашатото съзвездие най-сетне се измъкна от прегръдките на по-възрастните си колегите и насочи вниманието си към самозванеца, който доскоро имаше претенции да й бъде дядо, но в името на любовта се бе отрекъл от рода си:

— Скъпи Трифон Страшни, аз, Церберина, служител от трета смяна на Митническата служба към Библиотеката, съгласно член 999, алинея първа от Правилника за прилагане на Закона за приобщаване на героите към живота, те моля да прекрачиш прага и да заемеш полагащото ти се място сред нас.

Драконът много си падаше по всичко, което му се полага. Той бе готов да напълни холографния си стомах и с гайки, ако някой му кажеше, че са включени в разкладката за деня. Така че сега без никакви колебания мигом се озова от другата страна на невидимата и доскоро непристъпна гранична бразда до свойта Церберина. Военният паритет драстично бе нарушен. Сега противникът двойно превишаваше малката, но спретната армия на Хък и Ана-Мария. „Хък, разбра ли вече къде сме попаднали? — развълнувано му прошепна лъвицата. — Тия побърканяци наричат своя свят Библиотеката?!“

— Божичко, та тука бъка от царски палати! Където и да погледнеш, все дворец виждаш — шашна се драконът.

— Защото така ти се иска, драги ми Трифончо — смъмри го на глас Ана-Мария. — В този свят виждаш само онова, което ти се иска да видиш. Не си мисли…

— Уважаема госпожо! — любезно, но строго я прекъсна астрологическата илюстрация и подхвана отново служебните си задължения, като не пропускаше нежно да отърква триглавата си аура в оглупелия от любов дракон. — Време е да започнем проверката на вашия багаж. Бихте ли ми обяснили произхода на Златната клонка, която, признавам, ви придава толкова елегантен вид?

— Доколкото знам, мило създание, Златната клонка принадлежи на твоя свят. Аз съм само нейна приносителка и съм обвързана със свещен обет да я върна на законните й собственици. Надявам се, че този отговор ви задоволява. Или държите да научите подробностите?

— Да разбирам ли, госпожо, че нямате нищо против да ви я конфискуваме?

— Да, мила Церберина. Жалко, че традицията изисква, онзи, който има претенции към Златната клонка, да ги докаже. Той трябва да влезе в смъртен двубой с мен и да ме убие, за да я получи… Или пък да умре. А както виждате, мила, аз все още съм жива и здрава, пък от всички досегашни претенденти няма и помен. Какво да се прави, като все слабоватички ми се падат?

Кръвожадните мисли на лъвицата за миг внесоха смут в редиците на трета митническа смяна. Първи, разбира се, се окопитиха по-опитните служители — катедралният връх и полумесецът на минарето. Но служебният правилник очевидно изискваше един митничар да изпълнява процедурата, защото присвяткващите им аури взеха да настръхват от възмущение, но езиците им оставаха зад зъбите.

— Явно трябва да прехвърлим разрешаването на въпроса за Златната клонка в Управлението на митницата — ловко се измъкна Церберина. — Нека засега да прескочим този въпрос. А мога ли да ви попитам, уважаема госпожо, защо мъкнете със себе си този папагал? Нима не ви е известно, че не е редно човек да взема със себе си домашен любимец в отвъдното?

— Известно ми е, миличка. Разбира се, че ми е известно. Ама нямаше на кого да го оставя. Съжалявам, че нарушавам разпоредбите.

— А случайно да знаете дали той е истински или измислен?

— Разбира се, че е измислен, скъпа госпожице. Та нали, ако беше истински, досега да е оревал орталъка с оплакванията си.

— Чудесно. Нещата се уреждат много добре. Папагала ще предадем на колегите от Ветеринарен контрол. Нека сега да разнищим вашия произход, госпожо. Вие сте разумно същество от женски пол от системата на Алдебаран, нали?