Милан Асадуров - Втората Библиотека ((или Следваща книга от Истории за Нищото))

— Тифон ли рекохте, госпожо? Нали не намеквате, че този симпатичен млад господин ми е дядо. Ще бъде много жалко.

— Прости й, миличка — великодушно се застъпи за лъвицата драконът. — Дамата до мен просто не може да казва ръ. Никакъв Тифон не съм, а Трифон Страшни, властелинът на Тилилейските гори. А ти трябва да си дъщерята на многоуважавания Цербер от съседното царство на мрака.

От вълнение триглавото, опашато съзвездие затрепери като вълшебно видение в маранята на Тартар, с което явно пристъпи всички административни разпоредби, защото върхът на Кьолнската катедрала побърза да въведе ред в разпасаната си команда:

— Странно как една липсваща нула може така драстично да наруши процедурата. Уважаеми дами и господа, пътуващи търговци, моля ви, не обръщайте внимание на противоречивите възгледи на колегата ми. Бедата при него е, че той не е истинска личност, а събирателен образ — дойде си пак на думата катедралният връх. — От вас се иска да минете през стандартната проверка. Успеете ли да сторите това, признавам, ще сгреете старческата ми душа и на мига тогава вдъхновен извикал бих: „Постой, ти тъй си хубав!“ .

Хък се засмя. И най-мрачните му очаквания се оправдаха. Изглежда източният мъдрец, който грееше като турския държавен герб, ама с повечко звезди и в зелено, се докачи от намека на началството за душевните си несъответствия, защото се амбицира и тутакси делово предложи:

— Добре. Да започнем с най-младичкия. Ония, дето не влачи никакво тяло. Този случай ми изглежда най-лесен за разрешаване. Е, младежо, как ще докажеш, че не пренасяш контрабанда?

Хък бе готов да се закълне, че ако полумесецът имаше очи, на един дъх щеше да изпие с тях светената вода в буркана барабар със Златната рибка и стъклениците.

— Много лесно, уважаеми — ухили се драконът. — Предполагам, че такъв виден мъдрец като тебе лесно би оборил твърдението, че Златната рибка не е на този, който я улови.

— Хм! — рече полумесецът след кратко замисляне. — Ами за светената вода какво ще кажеш?

— Сам си я направих — гордо излъга драконът и омайно се усмихна на митничарката. — Просто сипах в чешмяната вода малко сребро да убие микробите. Пък и, нали разбирате, Златната рибка си пада по сребърните накити. Женска й работа!

— Умничък ми се вижда този младеж — дълбокомислено рече полумесецът.

— И е голям красавец — не се стърпя и добави извън процедурата триглавото, опашато съзвездие.

Хък се уплаши холографното чудовище да не се взриви от гордост. Толкова се беше надул пустият му дракон. Изглежда той беше взел да става симпатичен и на митничаря, защото изведнъж полумесецът зададе подсказващ въпрос:

— Ами тия души, синко, дето си ги затворил в стъклениците, сигурно ги носиш в Лоното на живота?

— Да, дълбокоуважаеми. Телата им нещо се скапаха, та си рекох, защо да не им направят нови, та да не се мъчат хорицата.

— Налага се с удоволствие да призная — въздъхна митничарят, прескочил първата графа от процедурата, че поне този младеж не е контрабандист. А имал ли си някога материално тяло, млади момко?

— Не, уважаеми Настрадин ходжа.

— Охо, ти ме познаваш! Трябва да ви обърна внимание, колеги, че младежът има и добри обноски. Ами я сега да видим как си се пръкнал на белия свят, любезни?

— Холографно сираче съм аз, клетият, уважаеми мъдрецо. Имам си само един родител, ето този… — след миг колебание драконът все пак си пречупи хатъра и реши да оправдае похвалата за възпитанието си — …този почтен господин до мен. Роди ме неговото въображение. Ама после той забрави за полагащата ми се бащина обич и ме запокити вдън гори — сам да се оправям. И труповете, с които са осеяни тилилейските тресавища, красноречиво свидетелстват, колко добре съм се справял.

— Смятам, че дори да послъгва, този наш гост изобщо не е за Речния свят, колеги — побърза да заключи върхът на Кьолнската катедрала. — Ако го снабдим с ново тяло и го изпратим там, както си му е редът, кой знае колко пакости ще стори. Бая работа ще отвори на колежката от Лоното на живота. Много материал ще похаби. По-добре е да решим дали да го изпроводим на Майстора в Цеха за рециклиране на герои, или временно да го задържим при нас, за да държим под око този буен младеж, докато разберем дали пък не е достоен по празниците да вкуси от плода на Дървото на Живота.

Триглавото, опашато съзвездие безмълвно връхлетя върху полумесеца и околността се озари от буйна им любовна страст. Катедралният връх неохотно се приближи и дискретно попълни бройката в шведската тройка. Неведомите закони в граничния район многократно усилиха повелята на Златната рибка. Всички вече май бяха готови да лижат краката на дракона.