Милан Асадуров - Втората Библиотека ((или Следваща книга от Истории за Нищото))

Под техния натиск Пакеекее бе оттеглил всичките си обвинения и сега съдеха стария Хогбен само за хулиганските му прояви, довели до Апокалипсиса във Втората Библиотека. Преди седмица обаче шаманът неочаквано заяви, че ще им представи доказателства за злата умисъл на стария Хогбен и се запиля нанякъде. А след няколко дни изчезна и Освалд.

Хък се огледа. Неговият приятел Пакеекее явно не бе успял да събере обвинителния материал до заседанието на съда. Всяко зло за добро, усмихна се Хък и се заслуша в защитната пледоария на Йозеф К. И нея познаваше добре. Адвокатът често му бе гостувал и „Новите разследвания“ на Борхес доста му бяха повлияли.

— Нас не ни смущава фактът, че хилядата и една нощи са включени в книгата „Хиляда и една нощ“, нито пък, че почитаемият Дон Кихот — Йозеф К. кимна към стърчащия на първия ред военен министър — е читател на „Дон Кихот“, а дълбокоуважаемият сър Хамлет — последва нов поклон към ложата — е зрител на „Хамлет“. И мисля, че открих причината: подобни обрати ни внушават, че щом ние, измислените герои, можем да бъдем читатели и зрители, то и нашите създатели, също може да са измислени… Очевидно няма класификация на вселената, която да не е произволна и съмнителна. Позволете да ви напомня, че според Дейвид Хюм светът е може би куцият опит на някакъв малолетен бог, който е изоставил работата по средата, засрамен от несъвършеното си изпълнение, той е дело на един второстепенен бог, комуто се подиграват висшите богове; той е нелепото произведение на едно престаряло, немощно и дори вече мъртво божество . Затова мисля, че не бива да се сърдим на господин Хогбен. Та нали още Омир в края на осма песен от „Одисея“ казва, че боговете измислят бедите, за да има какво да възпяват бъдните поколения…

— Достатъчно, уважаеми Йозеф К. — прекъсна го съдията Санчо Панса. — Два пъти ви предупреждавах, че времето ви изтече. Трети път няма да има. Край. Отнемам ви думата. Искам само простичко, не като съдия, а по човешки да ви задам един реторичен въпрос: защо в нашия резерват, пълен с всякакви богове, никой не си позволява да се държи така нагло и безцеремонно като обвиняемия?

— Ваша чест…

— Казах, че въпросът ми не се нуждае от отговор, уважаеми Йозеф К. Вие си свършихте работата и сега бъдете така добър да чуете присъдата.

Залата изведнъж утихна и ореолите на всички присъстващи наостриха уши. Хък знаеше какво ще чуе.

— Съдът на честта постановява! — леко се извиси гласът на дон Санчо Панса — Поради напреднала форма на склероза и старчески маразъм отсега нататък и вовеки веков обвиняемият господин Хогбен да живее под попечителството на сина си Хък Хогбен и снаха си Ана-Мария.

Пайетите зажужяха, а охраната свали бандерола за платен акциз и вдигна капака на арестантското убежище на стария Хогбен. Хък стана, приближи се, надникна в ковчега и тъжно се усмихна.

Кивотът беше празен!

© 1998 Милан Асадуров

Източник: http://sfbg.us

Публикация:

ВТОРАТА БИБЛИОТЕКА И РЕЧНИК НА НИЩОТО. 1998. Изд. Сталкер, Варна. Печат: Колор принт, Варна. Формат: 20 см. Страници: 256. Цена: 3200.00 лв. ISBN: 954-8196-08-5

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/608]

Последна редакция: 2007-07-31 10:27:37