Милан Асадуров - Втората Библиотека ((или Следваща книга от Истории за Нищото))

— Дръж се по-прилично пред гостите, Трифоне — скара му се Хък, но в гласа му нямаше и капчица гняв; от него по-скоро бликаше неизмерна бащинска обич. — И я ми кажи намери ли Майстора, устато чудовище?

— Сега го кърпя с едни универсални билкови пластири за душата и тялото — подаде се от нишата дракона и гордо се изпъчи, а главите му опряха в тавана с дъх на лимон. — Стъкмил съм му тука един лазарет за чудо и приказ.

— Арчи, тоя дали хапе? — плахо нададе глас Таласъма.

— Не знам. Питай баща му.

— Нали няма да ме караш и аз да ти раждам дракончета, Арчи — обади се пребледнялата Томи. — То в Библиотеката и без това никой не ражда. Ама като ви гледам рода, знае ли човек? Предпочитам да си осиновим някое момиченце.

— А бе, Хък, тия откъде ги намери?! — втрещиха се и двете, провиснали като полилеи, глави на дракона. — Защо се държат като идиоти в зоологическа градина? Онзи мародер, дето е зяпнал златните колони и ще му текат лигите, ми е ясен, но другите да не падат от небето? Виж я тая никаквица! Не щяла да ражда дракончета?! Че кой дракон ще посегне на такава спаружена мома!

— Трифоне!!! Дамата е водещият репортер на официоза в Библиотеката и така ще те изтипоса на първа страница, че няма да си намериш място и на тоя, и на ония свят! — скастри го Хък и повдигна извинително рамене към Томи.

— Ооо! Пардон! Не очаквах, че медиите вече са научили за моето малко предприятие! Моля, достопочтена госпожице, да приемете безкрайните ми чистосърдечни извинения! — Лапите на Трифон се сключиха над сърдечната му област, а двете глави сториха дълбок поклон. После всяка от тях си избра по едно от нещастните уши на Томи, завря се в него и двете взеха да й шепнат една през друга: — Уверявам ви, госпожице, че това не е някакъв си прост цветарски бизнес, а истинско културно събитие! Най-голямото културно събитие от създаването на вселената насам!

Нервите на бая изстрадалата през последните два-три дни влюбена топрепортерка не издържаха. Тя запуши ушите си и запищя.

— Арчи, моля те успокой Томи и въведи ред тук, а аз ще озаптя този нехранимайко! — нервно рече Хък, докопа едното ухо на дракона и го изведе от спалнята на Лилит.

— Чакай бе, Хък! Ще ми развалиш рекламната кампания.

— Ще ти дам аз една рекламна кампания! Ти знаеш ли къде се намираш бе, непрокопсанико?! — ревна Хък и продължи да го влачи по коридора.

— Да! В цветарника на Тифон Великолепни, най-процъфтяващата ферма за човешки души във Вселената! — гордо рече драконът.

— Престани да се правиш на идиот! И казвай къде изчезнаха демоните и пиниите!

— Това е само рекламен трик бе, Хък! — взе да се умилква холографното чудовище, като ловко се прививаше в посоката, в която Хък му въртеше ухото. — Иначе четирийсет и девет процента от дяловете са си твои. Така де. Ти си ми съдружник по право. Аз задържам за себе си само контролния пакет. Ох! По-полека — изпъшка Трифон. — Ама нали всичко остава във семейството бе, Хък. Все пак, съгласи се, че не е редно да третираме Ана-Мария като отделно юридическо лице, защото ти е съпруга. А, щом направим брачен договор с Церберина, аз ще й припиша една трета от моя дял.

Хък разбра, че трябва да смени тактиката, ако иска да изкопчи нещо от вманиачения бизнесмен, и му пусна ухото.

— И как успя да забъркаш тая каша?

— Дружеството с ограничена отговорност ли? Много е просто…

— Не. То ми е пределно ясно. Питам за фермата.

— А, фермата ли? Фасулска работа. Натискаш едно копче и готово. Ела да ти покажа.

Влязоха в някакъв килер, просмукан с вонята на вкиснала амброзия, която зловещо напомни на Хък за бащиния му фризер. Някой бе поразчистил малко място сред зимнината на една от стените и там с чеп от пиния бе забодена бележка: „За Хък“, а отстрани имаше разкривен, писан с пръст, натопен в мармалад, надпис: „Копче“.

— Не съм я чел! — подметна дясната глава на дракона, а лявата се изчерви. — Само натиснах чепа и…

Хък свали посланието и му хвърли един поглед по диагонала, защото май всичко вече му беше ясно. „ Скъпи, ако някой ден попаднеш тук без мен… първообраза на технологията за отглеждане на вълшебни цветя… пълен каталог на човешките души… всичко може да се материализира… Работата е опечена. Жалко, че метаморфозата на Плодовитата пустота изисква време. Ти само натисни копчето. Целувки! Ана-Мария “

— Вече съм нахвърлил текста на рекламната брошура за промоцията, Хък — плахо рече холографното чудовище и задърпа Хък към дъното на килера.