Милан Асадуров - Втората Библиотека ((или Следваща книга от Истории за Нищото))

— Е, това наричам аз обслужване! — възторжено изфъфли Таласъма с пълна уста, миг след като се настаниха в хола. — Че то било хубаво да се гътнеш с връзки!

Чудовищният воден фалос изглежда остана доволен от гостите, защото взе да спада и нежно свали призрачната им обител на златистия пясък.

— Ей, госпожо, почакайте малко! Още не съм свършил! — писна летящата метла. — Толкова много лапачка бива ли да се прахосва?!

Но не се наложи Таласъма да прекъсва пиршеството, защото торнадото плавно полегна на сушата и взе да се извива като монорелсов път, а краят му се загуби някъде в далечината и призрачният хол бавно потегли към планината. Сега и други шумно посегнаха към закуската. Атмосферата някак си се разведри. Трипио взе да опитва като вещ дегустатор от ястията и съсредоточеният му вид подсказваше, че нещо си записва. Дори Бегемот се отпусна и отвори бутилка шампанско, защото не пиеше чай. Само Хък и Арчи се бяха вглъбили в себе си и дори Таласъма не посмя да се намеси в неведомия разговор с океана.

А щом златистият пясък свърши, под нозете им се ширна безкрайно море от цветя. Беше много странна градина или по-скоро разсадник, защото цветята наистина бяха прекрасни, но едно с едно не си приличаха. Водната струя все така бясно се въртеше, ала те дори не потрепваха, сякаш бяха от различни светове.

Най-после Хък се усмихна и кимна на някого, а Арчи се пресегна и понечи да откъсне едно цвете от поляната, но то се измъкна заедно с луковицата от влажната пръст. И Томи побърза да избърше ръцете си, за да го поеме:

— Божичко! — възкликна тя, когато ароматът я облъхна. — Това да не е цветето на Колъридж ?

— Тоя пък кой е? — най-после прояви интерес към заобикалящите го природни дадености Таласъма.

— Един мой приятел — обади се Хък.

— Градинар ли е?

— Не. Поет — засмя се Хък. — Много обичаше да задава въпроси. Ако човек се озове насън в Рая и получи едно цвете като свидетелство, че е бил там, и събуждайки се, намери това цвете в ръката си… какво значи това?

— Че изобщо не е сънувал! — убедено рече Таласъма. — На поетите им дай да задават глупави въпроси. Ето докъде може да докара човек хроничният глад.

— Пък ти ме убеждаваше, че нищо не съм пропуснал! — мрачно рече Арчи и прегърна любимата си.

А очите на Томи се разширяваха и разширяваха в неистов възторг:

— Не мога да повярвам, Арчи. То е живо. И ми говори. Приютило е една човешка душа… И аз за миг преживях живота й такъв, какъвто би трябвало да бъде, ако доброто беше поне колкото злото, а не една десета от него.

— Пфу! — рече Таласъма. — Нали е журналистка, и в рая и се привиждат интервюта!

— Това изобщо не е раят бе, идиот! — подметна Бегемот, чукна се мислено със някого във въздуха и отпи от бутилката.

Таласъма тъкмо се накани да му обясни кой е идиот и внезапно наоколо притъмня. Холът плавно изтля и те се озоваха в пещера. Очите на летящата метла се изцъклиха.

Високият таван, изкусно изработен от омайно дъхаща на лимон туя и слонова кост, се придържаше от златни колони. Всички стени бяха покрити от инкрустирано сребро с изображения на зверове, готови да се нахвърлят върху него. А подът бе изящна пъстроцветна мозайка от изгладени късчета скъпоценни камъни, от които струеше мека светлина и караше стените, тавана и колонадите да сияят от собствения си блясък . И в това любовно гнездо на Купидон материализираният холографен дракон Трифон вещо и всестранно обслужваше Жената на Нощта насред чудовищно голямо, кръгло, ритмично поклащащо се, водно легло.

И, както си стискаше бутилката шампанско в лапата, Бегемот изведнъж се наежи, а зад гърба им се дочу хихикане.

— Оставете ги да си играят! Само така мога да я държа мирна.

Хък рязко се извърна и с огромно облекчение зърна двете глави на холографното чудовище да надничат от една ниша. Но останалите се стъписаха.

— Всичко е наред! — побърза да ги успокои Хък. — Уважаеми дами и господа, позволете да ви представя първородния си син Трифон. Той е холографен. А онова там — пренебрежително махна с ръка Хък към леглото на блудницата — явно е долнопробно материално копие.

— Откъде си толкова сигурен, че тъкмо той не е истинският Тифон Великолепни? — окуражен от сепването на гостите, нарочно страховито изрева драконът, та чак сребърните зверове, инкрустирани по стените, потрепериха, а после весело се провикна: — Хайде бе, човече! Откога те чакам! Май никога няма да се отучиш от гадния си навик да ме изоставяш в разни пещери!