Милан Асадуров - Втората Библиотека ((или Следваща книга от Истории за Нищото))

— Откъде ти хрумна изведнъж да дириш смисъла на живота в тази прекрасна утрин, о, Велики Идмоне на Плодовитостта?

— Ето виждаш ли, нещастно допотопно чудовище, как благородните и достойни люде се обръщат към мен! Макар уважаемият господин Хогбен доста фриволно да тълкува моята абревиатура ВИП, в неговата интерпретация се съдържа подобаваща доза почтителност — важно занарежда облакът досадни светулки.

На този свят компютърният гений на Ана-Мария си имаше проблеми само с чувството за хумор. Лъвицата обаче твърдеше, че съзнателно го е лишила от тази екстра. В редките случаи, когато й се приисквало да слуша остроумия, тя си общувала с Хък и Трифончо.

— Пък аз винаги съм мислил, че „и“-то в името ти значи изрод, измет, идиот или нещо подобно! — подметна обиденият дракон и облиза кръвта по устните на дясната си глава, защото Церберина пак му бе пробутала една полусурова мръвка.

— Партньоре, престани да се цупиш! — ведро се обади усмихната лъвица, докато се пресягаше за нова порция от деликатеса на триглавата си снаха. — Много добре знаеш, че името му е Very Intelligent Person .

— Че какво толкова й е „мнооого интелигентното“ на тази съмнителна „персона“? От една седмица се опитвам да накарам този Вероломен Изкуфял Пръдльо да увеличи притока на богати туристи, а той ми се офлянква! Я виж колко цветя има непродадени — махна с ръка към ширналата се чак до безкрая Градина на вселената драконът.

— Ама че език държиш на закуска, Трифончо! — поклати красивата си глава лъвицата. — Добре, че съм ти свикнала и не можеш да ми развалиш удоволствието. Отлично знаеш, че старото кошче за рециклиране на герои е с ограничен капацитет. ВИП работи усилено по въпроса и ми обеща, че нашата туристическа агенция много скоро ще получи нов асансьор със…

— Предлагам да си направите производственото съвещание след закуска… — благо я прекъсна Хък и се обърна към облака от светулки: — Я ти, бляскавооки , бъди така добър да се доизясниш какво имаше предвид, като тъй самоуверено заяви, че си открил смисъла на живота?

— Точно това, което рекох, драги господине — поласкан от епитета вежливо му отвърна ВИП. — За разлика от някои присъстващи, аз нямам навик да се изразявам двусмислено.

— И си сигурен, че наистина си открил смисъла на живота, светлооки ? Истинският смисъл! Разковничето, така да се каже, е в ръцете ти, а, совооки ? — повдигна вежди Хък.

— Да! — вече съвсем окрилен възкликна ВИП. — Проследил съм близо два трилиона човешки стремления и мога да докажа, че смисълът на живота е обитателите на материалната вселена да творят красота, за да пренесат спомена за Нищото във вечността.

— Ха! Видяхте ли?! Казвам ви аз, че е абсолютно безочлив идиот, ама вие не ми вярвате! — възкликна доволно холографното чудовище, щом съзря съмнението, изписано по лицето на Хък.

От километри личеше, че достойните единствено за песните на слепия Омир всякаквооки епитети, с които Хък заливаше ВИП, много го притесняваха. Близо месец вече драконът водеше люта битка с тоя дървен философ кой е по-голям приятел на лъвицата и чувствата на съпруга й лесно можеха да наклонят везните в полза на противника.

И сега Трифон рипна като ужилен. Устреми се в галоп към градината. Докопа първото вълшебно цвете. Внимателно измъкна чима, за да не похаби стоката, и мигом дотърча обратно.

— Ето ти сбъднатите и несбъднатите мечти на една случайно избрана човешка душа, Велики Идеологе на Празнословието. Давай да видим как ще докажеш тъпото си твърдение!

Невинно закусващата компания не беше взела никакви предпазни мерки и тутакси се озова в Горна Австрия през XIX век. Пред очите й се ширна изпосталяла гориста местност някъде из мюлфиртелските усои на великографския дом Отенщайн, северно от Линц.

— Имам удоволствието да ви представя — гордо рече ВИП — въжделенията на заможния селянин Йохан Непомук Хютлер — хабсбургски поданик с позалиняло от традиционното по тия места кръвосмешение австрийско потекло, облагородено преди три поколения със свежата чешка кръв на прапрадядо му Хидларчек. Дядо му съкрати фамилията на Хидлар, баща му я преиначи на Хидлер, а Йохан Непомук съвсем я понемчи на Хютлер.

Цветето кимна, драконът се облещи, а Хък и лъвицата с интерес се заслушаха в тирадата на компютъра. Доволен, че е станал център на вниманието за сметка на конкуренцията, ВИП съвсем се наду, светулките направо пощуряха и той заприлича на гръмотевичен купесто-дъждовен облак, застрашително надвиснал над безплодните хабсбургски хълмове: