Дъглас Адамс - Животът, Вселената и всичко останало

— О, това си ти — промърмори роботът. — Трябваше да знам.

— Здрасти, бебчо — каза Зейфод, — за какво си пееше преди малко?

— Аз съм — потвърди горчиво Марвин, — в особено искряща форма в момента.

Зейфод пъхна главата си през люка и се огледа.

— Сам ли си? — попита той.

— Да — каза Марвин, — седя тук изморен, спътници са ми болката и нещастието. И, разбира се, безкрайната интелигентност. И безграничната тъга. И…

— Йе — каза Зейфод. — Хей, за какво си свързан с това?

— Това — каза Марвин, сочейки с по-малко повредената си ръка всички електроди, които го свързваха с Крикитианския компютър.

— Тогава — каза Зейфод несръчно, надявам се, че ще ми спасиш живота. Два пъти.

— Три пъти — каза Марвин.

Главата на Зейфод веднага се завъртя (другата гледаше, храчейки, в съвършено грешна посока) точно навреме, за да види един смъртоносен робот-убиец точно зад него да се сгърчва и да започва да пуши. Той залитна назад и се отпусна до стената. Пропълзя под нея, пропълзя настрани, отметна главата си назад и започна да ридае неутешимо.

Зейфод погледна обратно към Марвин.

— Възгледите ти за живота трябва да са ужасни — каза той.

— Изобщо не ме питай — каза Марвин

— Няма — каза Зейфод и не го направи. — Хей, виж — прибави той, — вършиш ужасни неща.

— Което, предполагам, означава — каза Марвин, използувайки само една десетохилядимилионбилионтрилионгрилионна част от умствените си сили да направи този особен логически скок, — че няма да ме освободиш или нещо такова.

— Бебчо, знаеш, че бих желал.

— Но няма да го направиш.

— Не.

— Виждам.

— Добре работиш.

— Да — каза Марвин. — Защо да спра сега, точно когато мразя всичко това.

— Трябва да намеря Трилиън и останалите. Хей, имаш ли някаква представа къде биха могли да бъдат? Искам да кажа, че имам да избирам от налична цяла планета. Може да ми отнеме малко време.

— Много са близко — каза милостиво Марвин. — Можеш да ги видиш оттук, ако желаеш.

— По-добре да отида при тях — увери го Зейфод. — Хм, може би имат нужда от помощ, нали?

Може би — каза Марвин с неочакван авторитет в печалния си глас, — но би било по-хубаво да ги видиш оттук. Това младо момиче — прибави неочаквано той, — е една от най-малко упадналите неинтелигентни форми на живот, с които съм имал безграничното удоволствие да не мога да не се срещна.

Зейфод се забави за миг-два, докато си проправяше път през този лабиринт от отрицания и изненадан излезе на другия край

— Трилиън? — попита той. — Тя е само едно дете. Умно, да, но темпераментно. Приемам, че не знаеш. Ако пък ли знаеш, не искам да чувам нищо. Свържи ни.

— …тотално манипулирани.

— Какво? — попита Зейфод.

Говореше Трилиън. Той се обърна.

Стената, до която ридаеше Крикитианският робот, беше светнала и разкриваше сцена, която явно се разиграваше в някаква незнайна част от Крикитианските Роботски военни зони. Това като че ли беше зала за съвещания от някакво естество, а на Зейфод не можеше да му стане ясно заради робота, свлякъл се до стената.

Той се опита да го премести, но роботът беше тежък от скръбта си и се опита да го захапе, така че той просто реши да гледа каквото може.

— Само си помислете за това — каза гласът на Трилиън, вашата история е само низ от нелепи невероятни събития. И аз разпознавам някое невероятно събитие, когато го видя. Вашата пълна изолация от Галактиката е абсурдна за начало. На самия и край с Прашен облак наоколо. Това е постановка. Очевидно е.

Зейфод се влуди и се разстрои, защото не можеше да вижда екрана. Главата на робота закриваше от погледа му хората, на които Трилиън говореше, неговата многофункционална бойна тояга закриваше фона, а лакътя на ръката му, която трагично притискаше веждата му, закриваше самата Трилиън.

— После — каза Трилиън, — този космически кораб, който катастрофирал на вашата планета. Това е наистина подходящо, нали? Имате ли представа за това каква е вероятността свободно носещ се космически кораб случайно да пресече орбитата на някоя планета?

— Хей — каза Зейфод, — тя не знае какво по дяволите говори. Видях този кораб. Фалшификация е. Няма съмнение.

— Може би, мисля — каза Марвин от килията си зад Зейфод.

— О, йе — каза Зейфод. — За теб е лесно да кажеш това. Току-що ти казах. Както и да е, не виждам каква полза има от това.

— И особено — продължи Трилиън, — вероятността да пресече орбитата на една планета в Галактиката, или в цялата Вселена, която ще бъде, доколкото знам, напълно травматизирана да го види. Не знаете какви са тези странности? Нито аз знам, но са големи. Това отново е постановка. Не бих се изненадала, ако този кораб е бил фалшификация.