Дъглас Адамс - Титаник — звездният кораб (По идея на Дъглас Адамс)

Капитан Болфас устояваше храбро на безнадеждната си страст към Нети. И все пак, както бе казал на жена си, това придаваше някакъв смисъл на старините му — макар и този смисъл да се изчерпваше просто с преодоляването на въпросната страст.

От своя страна Нети се притесняваше най-вече за Дан. Той като че ли приемаше раздялата с Люси и щурата й любов с Журналиста доста тежко. Стоеше си предимно в каютата, а когато се хранеха заедно, общо взето, не приказваше и се мусеше.

„Горкичкият! — мислеше си Нети. — Сигурно изпитва адски мъки. В края на краищата толкова години са били близки с Люси — и сега я гледа така захласната по друг мъж, че и извънземен при това!“

Люси и Журналиста също си стояха предимно в каютата, но ако съдим по звуците, които се носеха иззад заключената врата, явно не се отдаваха на мрачни размисли там. По-скоро играеха поло или пък караха водни ски, като едновременно с това вдигаха и доста сериозни тежести. За късмет и двете съседни на тяхната каюти бяха празни. Но и при това положение няколко картини паднаха от стените, а една вазичка с ясакански лилии се катурна най-мистериозно.

На третия ден огромният кораб навлезе в района отвъд Проксима от Кентавър.

— Всеки момент ще установим местонахождението на вашата звезда — съобщи капитан Болфас. — Вие как я наричате?

— Слънце — отговори Нети.

— Какво прекрасно име — рече галантно капитанът, загледан в изящния й профил.

Нети кимна.

— Самото Слънце е прекрасно.

— Ммм-хммммм — съгласи се мечтателно капитанът.

— Разпознавате ли вече някое съзвездие? — попита нервно навигационният офицер. Да пътуваш към неизвестна цел въз основа на такива оскъдни данни — това както и да е, но на всичко отгоре се намираха на борда на кораб, обречен да избухне само след два дена! Що се отнася до неговото лично мнение, цялото това начинание беше пълна лудост и той бе разяснил това на капитан Болфас много убедително. Ами ако не успееха да открият Земята — щяха ли изобщо да намерят къде да се приземят в тая забутана подмишница на Галактиката? А дори и да намереха, след като корабът избухне, щяха да изнемогват на тоя пуст остров цели… ами Господ знае за колко време щеше да пристигне спасителната флотилия!

Нети поклати глава.

— Не ме бива много по астрономията! Ще извикам другите.

Но нито Дан, нито Люси имаха по-добра представа от Нети за тукашните съзвездия. Родден поклати уморено глава — що за невежи бяха тия земляни!

— Може би от повърхността на вашата планета звездите не се виждат? — предположи той. Наложи се обаче да му признаят, че се виждат и се почувстваха два пъти по-тъпи.

Но лошото тепърва предстоеше.

— Погледнете! — изведнъж възкликна Родден. — Виждате ли оная звезда?! Ей там! Това трябва да е вашето Слънце!

Така и излезе. Само след час корабът вече забавяше ход и Слънцето съвсем ясно се виждаше — мъничък диск.

— И коя точно от планетите е Земята? — въпросът на Родден беше съвсем простичък. Но той хвърли и тримата земляни в тотално объркване.

— Според мен е четвъртата, като се брои от Слънцето нататък — несигурно се обади Дан.

— Не беше ли третата? — попита Нети.

— Втората е! — заяви Люси.

И тук навигационният офицер се извини и излезе. А после се заключи в умивалнята и няколко минути си блъска главата о мивката. Как така живи същества можеха да бъдат толкова абсолютно и безгранично невежи, когато ставаше дума за собствената им планета?!

— Вижте! — обади се Дан. — Да броим отвън навътре: Плутон, нали така?

— Да.

— Нептун… Сатурн… Или сега идваше Юпитер?

— Сатурн — потвърди Нети.

— Сатурн… Юпитер… Марс. Земя! Значи е шестата отвън навътре!

— Много добре! — възкликна капитан Болфас. — Значи още на секундата се насочваме нататък! Готови за изстрелване на ракетите за забавяне на огъня! Стабилизирайте кораба за забавяне на ход! Заставане на орбита около Земята след трийсет и пет едо. Приземяване — с малка ракета.

Когато навигационният офицер най-после излезе от умивалнята, Звездният кораб „Титаник“ вече кръжеше в орбита около Земята.

— През илюминаторите на кораба всичко ли се вижда червено? — попита Нети.

— Може би е от времето — предположи Люси. Земята изглеждаше извънредно червена.

— Дами и господа — обади се капитан Болфас, за мен е чест да ви придружа до ракетата, с която ще се приземите. Бихте ли ме последвали, моля…?

— Задръж! — обади се Нети. — Забравихме Уран! Това е Марс!