Дъглас Адамс - Титаник — звездният кораб (По идея на Дъглас Адамс)

Навигационният офицер пак излезе. Усещаше как го обзема ужасен ясакански гняв. Затвори се в умивалнята, извади СР-пистолета си и си пръсна главата. След това, успокоен, се върна на мостика.

В този момент те вече приближаваха една синя планета, закърпена тук-таме с кафяви кръпки и изпъстрена с бели вихрушки. Това определено си беше Земята: дори и старият Родден не можа да потисне бликналата симпатия към тримата земляни, щом забеляза как духът им се приповдигна, а сърцата им забиха с гордост и възхита при гледката на планетата, дарила ги с живот.

Щом се събраха около мъничката ракетка, Болфас дръпна кратка, прочувствена реч:

— Предполагахме, че ще имаме на разположение точно един ден, за да намерим Леовинус и, както се надяваме, липсващата сърцевина на централната интелигентна система на „Титаник“, да я върнем обратно на кораба и да я монтираме в мозъка на Титания. Но времето, което имаме, е още по-малко. Досега не бях споменал това, но се налага… Разполагаме само с половин ден, тъй като ако не се върнете до обяд, нямаме друга възможност, освен да се отдалечим с кораба на безопасно разстояние и да се натоварим в спасителните лодки, преди той да избухне. Дано тази орис отмине всички! Вървете! И късмет!

Нети хвана Дан за ръка и той й помогна да се качи в ракетата. Журналиста скочи вътре и се настани до Люси.

— Ей, Дан? — възкликна той. — Исках нещо да те питам…

— Давай.

— Ще ни станеш ли кум?

Дан се зачуди дали да не му фрасне един, но вместо това се усмихна.

— Да — отговори той. — С най-голямо удоволствие!

— Страхотно! — усмихна се Журналиста. — Ще вдигнем истинска блеронтинска Бяла сватба. Ще ти хареса!

Дан обърна очи към небето. Нети се усмихна. Люкът на ракетата се затвори над тях.

Капитан Болфас се върна в каютата за наблюдения. Един люк в корпуса на огромния Звезден кораб се отвори и мъничката ракета се устреми към синята планета.

Леовинус не беше в добро настроение. Въпреки всички области, в които го биваше — астрофизика, архитектура, молекулярна биология, геофизика, живопис, скулптура, проектиране на механизми, физика, анатомия, музика, поезия, кристалография, термодинамика, електромагнетизъм, философия и аранжиране на сандвичи — откак се помнеше, по езиците хич го нямаше. И вследствие на това, щом се намери на чужда планета без преводблистер, съвсем обяснимо се вкисна. Ето го него — Най-великия гений, познат в Галактиката, — а дори едно чайче не може да си поиска от тия извънблеронтинци със странни сини костюми!

— Според мен определено да, сержант — рече полицай Хакет.

— Какъв, гей ли? — попита сержант Страуд, който бе забелязал, че веждите на стареца са залепени за лицето му също както се лепят допълнителни кичури на темето.

— Не, ливанец — отговори другият полицай.

— Познаваме ли някой тук, в Оксфордска област, който да говори ливански?

— Ами той е горе-долу като арабския, нал тъй?

— Да бе, в университета сигурно бъка от такива, дето го говорят. — И така, обадиха се по телефона и не след дълго пред Леовинус се изправи едър мъж с нос като Африка, който му обясни на арабски, че се казвал професор Дансак. Ала напразно.

Леовинус вече беше започнал да се вбесява. Не стига, че никой не се държеше така, както би трябвало да се отнася една раса от явно по-низши умове към Най-великия гений, известен на Галактиката, но и сякаш час по-скоро искаха да се отърват от него.

— Арестувам ви по обвинение в нелегална имиграция — четеше сержант Страуд от официалния формуляр. — Налага се да ви предупредя, че всичко, което кажете, може да бъде използвано срещу вас и че ще бъдете задържан под арест, докато правителството на нейно величество не ви репатрира в собствената ви страна.

— Ако случайно разберем коя е — измърмори полицай Хакет.

Професор Дансак им беше препоръчал някой си професор Линдстрьом, който бил шеф на катедрата по лингвистика. Професор Линдстрьом изслуша внимателно малкото неща, които Леовинус се бе подготвил да му каже, и заключи, че възрастният господин с бялата брада и фалшивите вежди вероятно си измисля езика, на който говори.

— Няма никакво сходство с никой език от индоевропейското езиково семейство — обясни професор Линдстрьом. — Ако изобщо е език, готов съм да твърдя най-категорично, че няма никаква връзка с уралската, алтайската и китайско-тибетската езикови групи. Не съм специалист по малайско-полинезийската, но бих се изненадал, ако има нещо общо и с нея. Що се отнася до ескимоско-алеутската и палеоазиатската, убеден съм, че няма. Накратко, господа, подозирам, че си имате работа с побъркан възрастен господин, който говори един твърде широко използван език, а именно: дрън-дрън-ярина. Най-вероятно той трябва да се върне вкъщи при семейството си или в съответната институция, където ще се погрижат за него.