Дъглас Адамс - Титаник — звездният кораб (По идея на Дъглас Адамс)

Дан пак отпи малка глътчица. А после направи нещо толкова изненадващо, че Люси едва повярва на очите си: метна чашата по един от олеандрите и тя се пръсна на малки парченца.

— Е — рече той. — В такъв случай май и двамата от доста време сме се самозалъгвали и сме се лъгали един друг. Аз бях толкова навит, само защото си мислех, че ти си много навита.

Люси си играеше с едно откъснато копче, напомнящо за по-раншната й среща с Журналиста.

— Може би това обяснява всичко, Дан… Може би това обяснява всичко.

Нети беше доста изнервена. Току-що й бяха предложили женитба капитан Болфас, ефрейтор Инчбиуиглит, ефрейтор Ринтиниейджълбън, ефрейтор Бюк-Хамадорф, полубратовчедът му по сватовство ефрейтор Бюк-Уилинюджит, бащата на Бюк-Уилинюджит, ефрейтор Голхолиуол, премиер-министърът на Ясака и още неколцина съвсем неизвестни й ясаканци — и всичко това, докато прекосяваше полянката. Премиер-министърът дори й бе подарил шишенце прочут ясакански парфюм.

— Слагай си го само за нас, ясаканците, драга моя — бе рекъл той, а после й стисна дупето.

Когато Дан я настигна, Нети отчаяно си търсеше чантичката.

— Божичко! Как мислиш, може ли някой да я е откраднал?

— Според мен тук, на Ясака, не съществува кой знае каква престъпност — успокои я Дан.

— Откакто икономиката се е подхлъзнала надолу, вече съществува — осведоми го Нети.

— Дори и да е така, надали ще тръгнат да ти крадат чантата! — отговори Дан.

— Трябва да я намеря! — възкликна Нети. Очите й горяха само на педя от неговите. Коленете на Дан внезапно отказаха изправеното положение и му се наложи да приседне на най-близкия пън.

— Леле-мале! Колко е хубав парфюмът ти!

— Премиер-обарвачът на Ясака ми го набута току-що… Ох, нямах предвид това… — поправи се Нети.

— Нети! Аз… — всъщност Дан изобщо не се сещаше какво иска да каже. Парфюмът й като че ли го държеше здраво и нямаше да го пусне, докато не й кажеше истината.

— Какво? — Нети ровеше из купчината дрехи, метнати върху леглото на верандата пред къщата на ефрейтор Голхолиуол.

— Нети, аз… мисля, че аз… аз… аз съм луд по тебе! — Дан не разбра как точно стана, но изведнъж се видя прегърнал Нети през кръста и вече я целуваше по тила. Тя се извърна.

— Престани! — Дан отстъпи назад. — Ти ще се жениш за Люси! Ще правите хотел! Ще си родите деца и така нататък!

— Всичко се промени! — опита се да обясни Дан. — Не можем да се върнем на Земята. А тук всичко е толкова различно! — и той понечи пак да я прегърне. Но Нети се дръпна.

— Задръж малко, Ромео! — скастри го тя. — Не съм емоционална изтривалка, която ти е подръка за твое удобство! И още нещо! Ти се връщаш на Земята! Всички се връщаме на Земята — надявам се — веднага щом си намеря чантичката!

— И какво има в чантичката ти? Билет за „Конкорд“ до вкъщи? Джобна ракетка? — Дан изобщо не се съмняваше: щом Нети казва, че разполага с решение, значи разполага; ако някой от тях имаше достатъчно акъл да ги върне на Земята, то това беше точно тя. Той я обожаваше. Боготвореше я. Но защо не можеше да й го каже като човек, ами се държеше като пощръклял сексманиак?

— Нека просто я намерим, а? — предложи Нети. Така че Дан престана с въпросите и напрегна мисъл.

— Извинете! Това ли търсите? — ефрейтор Голхолиуол размахваше чантичката на Нети. Нети я сграбчи, отвори я и зарови трескаво из нея.

Дан погледна към ефрейтор Голхолиуол.

— Вътре Нети има нещо, което ще ни помогне да се върнем на Земята.

— Да не е това? — ефрейтор Голхолиуол им подаде пакет, прилежно увит в хартия. Нети го сграбчи, провери какво има вътре и погледна ефрейтора.

— Да му се не види дано, за какъв дявол си ми ровил из чантата?! — очите й бяха като миниатюрни СР-пушки. Ефрейтор Голхолиуол усети как се разпада и се размазва по цялата веранда. Изглеждаше съвсем, ама съвсем слисан.

— Ох, Божке! — рече той. — Да не би да съм нарушил някой ваш земен обичай? На Ясака обичаят е домакинът да преглежда чантите на гостите си и да нанася малки поправки на съдържанието…

— Е… На Земята нямаме такъв обичай… — рече Нети, която продължаваше да беснее тихичко. — Но… благодаря, че сте ми проявили филма. Точно него търсех.

— За мене беше удоволствие — рече ефрейтор Голхолиуол, вперил прехласнат поглед в нея. — Повечето снимки май станаха добри. Освен това наново емайлирах нокторезачката ви, възстанових няколко липсващи зъба на гребена ви и нанесох ново сребърно покритие на огледалцето ви.