Дъглас Адамс - Титаник — звездният кораб (По идея на Дъглас Адамс)

— Кажи ми какво става тук! — Журналиста изви ръката на Скралионтис. — К’ви са тия шашми?

— Шашми ли? — ухили се гадно Скралионтис. — Никога няма да научиш!

— Ще, ще, и още как! — отвърна Журналиста.

— Много добре! Всичко ще ти кажа! — отвърна, доста изненадващо, Скралионтис. Журналиста съвсем се уплете. Таман да каже „Не, нямааа!“, но за късмет успя да се спре навреме.

— Много прилично от твоя страна — сколаса да изрече той вместо това, но не беше чак толкова глупав, че да пусне ръцете на Скралионтис.

— Ще го взривяваме! Как ти се вижда това като новина?

Този път Журналиста излезе достатъчно глупав и пусна ръцете на счетоводителя.

— Искаш да кажеш, че на борда има бомба?

— Да, обаче никога няма да я намериш! — ухили се Скралионтис. — Защото вече ще си мъртъв! — и изведнъж в ръцете му се появи нещо. Журналиста на забеляза какво е, но усети как то се заби в ребрата му. Той залитна назад, прегъна се надве и вдигна поглед: Скралионтис се бе надвесил над него, стиснал в ръка нощна лампа от Ресторанта на Първа класа. Острият светещ връх бе облян с кръв.

Точно в този миг обаче се разнесе ужасен, пронизителен крясък и проблесна шарена светкавица — един голям папагал изхвърча изпод арките и се нахвърли върху Скралионтис. Счетоводителят се опита да го прогони, но птицата продължаваше да пляска с криле в лицето му и да го кълве по носа. Нападнатият се притисна о парапета, като размахваше ръце и пищеше: „Махнете го от мен! Махнете го от мен!“

И тогава то се случи.

Беше един от онези иронични моменти, които идеално пасваха на сегашния архитектурен стил на Леовинус, и той даде на Журналиста първото твърдо доказателство, че наистина при строежа на Звездния кораб Титаник си бяха гледали работата през пръсти.

Разбира се, Скралионтис бе в дъното на плана за съкращаване на разходите по построяването на кораба. Бе се изяснило, че проектът няма да може да си покрие и разходите, да не говорим за печалба. Всъщност той се беше засилил към тотален, грамаден финансов провал. Репутацията на счетоводителя и тази на Бробостигон, както и личните им състояния бяха на път да изгърмят. Проблемът имаше само едно чисто, просто, рационално разрешение — да потрошат кораба и да приберат застраховката.

Корабът, разбира се, вече беше застрахован за тлъста сума, но Скралионтис се погрижи полиците да бъдат анулирани и всички дължими пари да преминат през фирми — негови и на Бробостигон. Разходите по строежа бяха орязани до кокал, а самата работа ограничена до чиста козметика. Без да известява Леовинус, той бе инструктирал наетите по договор работници да съкратят наполовина, а после и на четвърт спецификациите на всички и всякакви елементи на борда.

Един от щедро икономисаните материали бе металът, използван за направата на парапета около Големия Централен кладенец.

— В края на краищата — бе отбелязал Скралионтис — пътниците няма да се облягат, тъй че защо да го укрепваме излишно?

Но сега той осъзна, че причината за това можеше и да не е облегнал се на парапета пътник; всъщност можеше да бъде счетоводителят на проекта, притиснал се до него в безизходица под ударите на папагал. Ала вече беше твърде късно. Скралионтис чу как металът немощно изпука и в следващия миг падна по гръб в бездната.

Когато ужасеният журналист успя да се добере до парапета и погледна надолу, счетоводителят изглеждаше като малка фигурка — бе изминал не повече от една трета от Големия Централен Кладенец. Въртеше се леко в кръг, размахваше ръце и крещеше все по-слабо и по-слабо: „Мръсни гадни папагали!“

Въпросният папагал кацна на рамото на Журналиста.

— Мръсни гадни счетоводители! — рече той.

Бяха успели вече да озаптят злите зайци. Шефът можа да успокои превъзбудените полицаи от отдела за граждански ред, протестиращите ясаканци лежаха на земята на разпердушинени кървави купчини и пъшкаха. Упражнението по справяне с тълпата бе минало с пълен успех, Флортин Риманкес козирува старателно и докладва на Блеронтинския Патлак:

— Всичко е под контрол, Ваше величествено благодеяние! Можете да изстреляте кораба.

— Но Леовинус още го няма — отвърна Патлака, който бе крайно притеснен от факта, че ще изпусне страхотната възможност да го снимат под ръчичка с Най-великия Гений, който Галактиката е Раждала Някога. Тъкмо това му трябваше, за да си вдигне падналия рейтинг — така беше казал агентът му по публичността. „Каквото и да правиш, гледай да те снимат с Леовинус“ И наистина, по време на цялата процедура това беше единственото и най-важно нещо, което се въртеше в ума на Патлака.