Дъглас Адамс - Титаник — звездният кораб (По идея на Дъглас Адамс)

— Съжалявам, Ваше Най-висше превъзходителство — рече шефът на полицията и пак козирува рязко. — Тълпата долу наброява петдесет милиона. И започват да стават изключително непокорни. Скромно ви предлагам да приключваме с това изстрелване, тъй че моите момчета да се захванат веднага с разпръсването им, инак може всички да съжаляваме после.

Патлака разбираше за какво става въпрос. Тълпата вече се беше затворила над телата на извадилите лош късмет демонстранти от Ясака и той забелязваше, че по цялата територия ту тук, ту там избухваха сбивания.

— Много добре! — въздъхна той. — Не, благодаря! — и отказа предложения му сандвич с „рибен пастет“.

— Боя се, че се налага, Ваше Великолепие, това влиза в церемонията! — прошепна му припряно низшият чиновник.

Патлака изпъшка. Оркестърът засвири Блеронтинския национален химн и тълпата застана на главите си — винаги го правеха в знак на уважение към монархията.

— Господа, дами и други работи — произнесе в церемониалния микрофон Патлака на Блеронтис — Сандвичът с „рибен пастет“ е превъзходен!

Тълпата избухна в ликуване. Патлака отново въздъхна — „Колко е жалко всичко“, помисли си той.

— А сега имам чест да изстрелям този… най-велик звезден кораб, построен някога! Блеронтинци, сънародници мои, това е миг на гордост за всички нас. Кръщавам този звезден кораб… Титаник… Нека щастието споходи всички, които ще полетят с него!

И щом го рече, Патлака замахна с бутилката френско шампанско 3 3 Може да ви се види странно, че цивилизация, която не е чувала никога за планетата Земя и без съмнение представа си няма за нейното съществуване, използва в подобни случаи френско шампанско. Обяснението е доста сложно и е свързано със сума ти неща, отнасящи се до времевите изкривявания, черните дупки и Интергалактическия контрабанден кръг. На ваше място хич нямаше да се замислям, ами щях да продължа да си чета нататък. Б.авт. и тя се разби о арката на кораба. В този миг низшият чиновник дръпна канапа и покривалото, скривало досега огромния Звезден кораб, се свлече на земята в изящна розова копринена каскада.

Мнозинството ахна. Дори и народ, свикнал с гледката на огромни звездни кораби, не бе виждал подобна грамада с такъв безупречен дизайн.

— Не е ли прекрасен? — въздъхнаха безбройните наблюдатели — мъже и насочиха биноскопите си към обшивката в търсене на регистрационния номер.

— Мама го е строила… — шепнеха неомъжените майки-тийнейджърки на рожбите си.

— Истински триумф! — възкликна Главния репортер като изведнъж си спомни какво пишеше в сценария му точно за този момент.

Разнесе се призрачен рев, сякаш прибой, който се разбиваше на далечен бряг отвъд хоризонта на мисълта и знаменитият кораб внушително, величествено започна да излиза от строителния док. После набра скорост, залитна мъничко, поразтресе се, рязко смени курса и тъкмо когато тълпата се готвеше да изпищи в невярващ ужас, изчезна. Ей тъй на. Бе му се случило това, което по-късно щеше да се прочуе като СМПС (Спонтанен мощен провал на съществуването).

Само за десетина секунди цялото смайващо начинание приключи.

— Тук ще е банята, а там — вратата — рече Дан.

— Страхотно — съгласи се Нети — обаче…

— Аз пък си мислех, че банята ще е там, а пък вратата тук — намеси се Люси.

Защо ли вечно се уплиташе? Дан полагаше усилия да не е така, ала колкото и да се стараеше, всичко, което бяха обсъждали с Люси едва предния ден или тотално му убягваше, или излизаше съвсем объркано.

— Тъкмо това исках да кажа — оправда се той.

— Страхотно — рече Нети, — а сега ще ви кажа нещо…

Но тук я прекъсна Найджъл, който душеше из мазето.

— Човек усеща как векове пиянско блаженство лъхат от пряка тухла! — викна той.

— Но къщата съществува само от сто и петдесет години! — проехтя гласът на Люси в отговор.

— Била е построена за жилище на енорийския пастор — пошушна Дан на Нети.

— Мммм, страхотно — рече Нети. — Обаче виж сега, Дан…

— Няма майтап! — Дан усети как нейде дълбоко в него бликва ентусиазъм както всеки път, когато станеше нужда. — Тука ще е ресторантът — като влезеш, отдясно. И не с твоите префърцунени манджи, ами истинска калифорнийска храна, приготвена като хората! А тука ще има бар.

Люси го погледна унищожително, ала милостиво не го поправи. О, да, сега си беше спомнил, ресторантът щеше да е отляво; отначало щеше да е отдясно, после решиха да е отляво, после пак решиха да е отдясно, но когато Люси изтъкна, че най-добре ще е кухнята да е от другата страна, пак го бяха върнали отляво. Ама как да го запомни всичкото това, по дяволите?