Джеймс Ролинс - Последната тайна на земята

Халид остави другите да поразсъждават върху думите му, преди да продължи.

— Е, договорът изтече през 1991 година. Търсенето на полезни изкопаеми на континента вече бе разрешено. С една-единствена ключова уговорка обаче земята трябва да бъде защитена от увреждания.

Едва сега на Ашли и стана ясно. Залогът беше наистина огромен.

— Значи благодарение на тези подземни тунели ти ще можеш да търсиш природните богатства на континента, без да има опасност да замърсиш повърхността му.

— Така е — отвърна той. — Каквото и да има там — нефт, полезни изкопаеми, скъпоценни камъни, — ще се превърне в собственост на правителството, което го открие.

— Като знам как правителството на САЩ обича да предявява териториални претенции — никак не се учудвам, че Националната фондация за развитие на науката бе толкова щедра към нас — каза Ашли. — С кого обаче все пак си имаме точно работа?

— Предполагам, че в случая се съчетават научни, делови и политически съображения — отвърна Халид и след малко се ухили, — Очевидно става дума за нещо, наподобяващо някогашния проект „Манхатън“ на вашето правителство.

Ашли се намръщи.

— Велика работа, няма що. Виж колко добре се получи.

— Какъв според теб е шансът да се открие нещо значително? — обърна се Линда към египтянина.

— Като имам предвид, че връх Еребус е единственият вулкан на планетата, в чийто пушек се съдържа златен прах, предполагам, че приходите ще покрият разходите по нашата експедиция.

— Злато във вулканичен дим. Доста смело твърдение — каза Бен.

— Това отдавна е установено и доказано — реагира Халид.

Останалите членове на екипа замълчаха, изумени от чутото.

Ашли настръхна. Блейкли бе пропуснал да ги информира и за този аспект от мисията им. Първо, въоръжена охрана, а сега и това.

— Това никак не ми харесва — отбеляза тя. — Ще се изнасилва континент. Кой ще извлече полза от това?

Линда я подкрепи с кимване.

Всички се умълчаха, погълнати от отрезвяващата новина.

Бен изведнъж наруши тягостното мълчание.

— Майната му! Хайде да танцуваме! Забравихме, че сме в родния град на тангото! Хайде! Буенос Айрес едва сега започва да се събужда!

Ашли се намръщи. Този австралийски овчар така и не ще да миряса, помисли си.

— Аз няма да мога да дойда. В стаята ме чака синът ми.

Халид също поклати глава.

— В моята страна не танцуваме танго.

Затова пък Линда засия.

— Аз ще дойда! Не ми се стои в този задушен хотел!

— Чудесно! — каза Бен. — Знам един бар в квартала Сан Телмо. Старовремски и автентичен.

Бен се измъкна от сепарето и подаде ръка на Линда.

— Очакват ни нощта и звездите! — произнесе патетично и леко се поклони.

Линда реагира със стеснителна усмивка на тази реплика.

Ашли забеляза как Халид присви вежди, докато двамата се отдалечаваха. Той промърмори нещо под носа си на арабски, взе си довиждане и също напусна масата.

Тя проследи с поглед как Бен извежда Линда от бара. Когато излязоха на улицата, оттам се разнесе звънкият и смях.

Ашли остана сама с остатъка от питието си. От високоговорителите на бара внезапно се разнесоха стенанията на танго. Тъжната музика я накара да се почувства още по-самотна.

Пак съм в самолет, помисли си тъжно Ашли, прилепила нос на прозореца. Далеч под нея от единия до другия край на хоризонта се простираха ледници и гранитни зъбери.

Това бе последният етап от двудневното пътешествие. Вчера бяха прелетели хиляда и триста километра от Буенос Айрес до Есперанса, базата на аржентинската армия накрая на Антарктида. Там Ашли за пръв път вдъхна антарктически въздух и и се стори, че белите и дробове се изпълват с ледена вода. Прекараха нощта в местната казарма и на другия ден се качиха отново на аржентинския самолет. Блейкли бе обещал, че преди обяд ще достигнат назначението си — военноморската база на САЩ Мак Мърдо. Ашли изгаряше от желание да прекара повече от двайсет и четири часа извън самолет. Надигна се, за да провери дали Джейсън се държи добре. Бе се настанил до Бен и му обясняваше нещо оживено, като не пестеше ръкомаханията. Бяха се сприятелили, след като спаха заедно в мъжката спалня на казармата в Есперанса.

Бен забеляза погледа и и и се усмихна. Австралиецът показваше забележително търпение. Разказите на Джейсън понякога бяха много дълги.

— С него всичко е наред — каза седналият до нея майор Майкълсън.

Удивена, тя му се озъби.