Джеймс Ролинс - Айсбергът на смъртта

Ерик пристъпи обратно към вратата.

— Знаете как да стигнете до станцията за сателитна връзка. Ще ида да проверя уредите преди да връхлети бурята.

— Благодаря.

Ерик се ухили и отвори вратата. Вятърът моментално нахлу вътре. Поривът удари Пери като плесник през лицето. Ерик побърза да излезе и затръшна вратата след себе си.

Пери потрепери и разтри ръце. „Що за човек ще остане доброволно на това забравено от Бога място цели две години?“

Прекоси антрето и мина през още няколко врати, преди да се озове в централното помещение. Тук се намираха различните кабинети, както и няколко лаборатории. В тази постройка се измерваше сезонното темпо на натрупване и ерозия на ледената покривка — на топлинните запаси на Арктика. Останалите лаборатории в другите сгради обаче се занимаваха с какво ли не — от сондиране за образци от океанското дъно до хидролаборатория, която изучаваше състоянието на фито — и зоопланктона под леда. Изследванията бяха непрекъснати и продължаваха, докато станцията се местеше, носена от полярното течение, и изминаваше по три километра на ден.

Кимна на няколко познати лица зад бюрата или пред компютърните екрани и премина през верига подобни на шлюзове врати, водещи към една от съседните бараки.

Тя бе допълнително изолирана и се захранваше с два резервни генератора. Тук бе живата нишка, свързваща „Омега“ с останалия свят. В бараката се намираше цялото радио-и комуникационно оборудване — предаватели на къси вълни за връзка с екипите навън, на много къси и ултракъси вълни за подводниците, както и НАВСАТ — военната сателитна комуникационна система. Постройката бе празна, с изключение на самотната фигура на Аманда Рейнълдс.

Пери отиде до нея. Тя вдигна поглед над телетипа. Прено-симото устройство с клавиатура и позволяваше да осъществява връзка през сателита. Така можеше да говори по микрофона, а отговорите се появяваха на екрана от течни кристали.

Аманда му кимна, но продължи да разговаря с баща си. — Зная, татко. Зная, че не искаш да съм там. Но… Беше прекъсната и се наведе, за да прочете думите на екрана. Лицето и почервеня — очевидно се водеше разгорещен спор. И по всичко личеше, че той продължаваше от много време. Адмирал Рейнълдс още от самото начало не искаше дъщеря му да приема това назначение, тъй като се тревожеше за нея заради недъга и. Аманда не се бе подчинила и бе приела мястото, с което извоюва независимостта си.

Пери обаче се запита каква част от борбата и целеше не толкова да убеди баща и, колкото самата нея. Никога преди не бе попадал на жена, така твърдо решена да се докаже във всичко и на всяка цена.

И тази борба взимаше своето.

Пери се вгледа в умореното и лице със сенки под очите. За последните два месеца сякаш се бе състарила с цяло десетилетие. Това причиняваха тайните.

— Ще го обсъдим друг път — продължи тя, а в гласа и се долавяше гняв. — Капитан Пери е тук.

Прочете отговора на баща си, затаи дъх и прехапа долната си устна.

— Чудесно! — рязко отвърна Аманда, рязко свали слушалките и ги подаде на Пери. — Ето.

Той ги взе, без да пропусне да забележи, че пръстите и треперят. Гняв, чувство за безсилие или и двете? Закри микрофона с длан. Не искаше никой да ги чува.

— Той още ли пази информацията под ключ?

Аманда изсумтя и се изправи.

— Електронно разпознаване на отпечатъци, сравняване на гласа и сканиране на ретината. И форт Нокс не го пазят толкова надеждно.

Пери и се усмихна.

— Прави всичко по силите си. Бюрократичната машина под него се задвижва бавно. При такива въпроси дипломатическите канали трябва да се използват възможно най-деликатно.

— Само че не разбирам защо. Става въпрос за Втората световна война. След толкова години светът има право да знае.

— Тайната е чакала петдесет години. Може да изтрае още някой и друг месец. Отношенията между Щатите и Русия и без това са обтегнати и трябва да се утъпче пътят, преди да се разгласи информацията.

Аманда въздъхна, погледна го в очите и поклати глава.

— Говориш също като баща ми.

Пери се наведе напред.

— В такъв случай ситуацията е достойна за Фройд — каза той и я целуна.

Тя се усмихна и промърмори:

— И целуваш като него.

Пери се засмя и се отдръпна.

— По-добре не карай адмирала да чака — посочи слушалките тя.

Той ги сложи и нагласи микрофона.

— Капитан Пери.

— Капитане, надявам се, че полагате добри грижи за дъщеря ми — рязко прозвуча гласът.

— Да, сър… много добри грижи — протегна ръка и стисна ръката на Аманда.