Джеймс Ролинс - Амазония

— Възможно е твоето видение да не е било плод на подсъзнанието ти. Не е изключено да представлява записано послание, предадено ти от самото дърво. Нещо като инструкция, ако може да се каже. Консумирай плодовете на дървото и Ще останеш здрав. Съвсем просто послание.

— Не говориш сериозно.

— Като гледам какво открихме в тази долина — мутирали видове, регенериращи се крайници, хора, поставени в услуга на едно растение — нито една способност на дървото не би ме учудила.

Натан поклати глава.

— Възможно е професорът да е прав — замисли се Ана. — Не мога дори да си представя как това дърво съумява да произвежда приони, специфични за ДНК на толкова много различни видове. Това само по себе си е чудо. Как се е научило да прави това? Откъде се е сдобило с генетичен материал, от който да усвои това умение?

— Родословието на това дърво датира още от палеозоя, когато на сушата са съществували само растения — каза Коуве. — Прадедите му са били тук още по времето, когато са започнали да еволюират първите сухоземни животни. Вместо да се конкурират с тях, те очевидно са предпочели да включат тези нови видове в собствения си жизнен цикъл. Така, както това се прави и до днес от амазонското мравешко дърво.

Професорът продължи да излага теорията си, но Натан престана да го слуша. Бе се замислил над последния въпрос на Ана. „Откъде се е сдобило с генетичен материал, от който да усвои това умение?“. Въпросът бе съвсем уместен и Натан си го зададе още веднъж. Как е успяло яга да произвежда тази широка гама от приони, нагодени към отделни видове?

Натан си припомни видението. Хората и животните изчезнаха в дървото. Къде отидоха? Дали това бе нещо повече от символика? Дали не отиваха някъде? Натан забеляза, че се е втренчил в коленичилия до люлката Дакий. Дали в резултат на поредна интуиция, или на остатъчното въздействие на наркотика, но Натан реши, че започва да се сеща къде може да се намира това „някъде“.

Кръвта на яга. Кръвта, взета от корена на дървото.

Не отмести поглед от Дакий. Спомни си задоволството, с което той му бе описал как баща му захранил корена.

Краката му сами го поведоха към индианеца. Коуве прекъсна изложението си.

— Натан, какво правиш?

— Остана частица от мозайката, която още ни се губи. — Натан кимна към индианеца. — Знам кой ще ни я покаже.

Дакий го погледна с насълзено лице. Смъртта на вожда го бе шокирала. Изправи се, когато Натан спря до него.

— Вишва — каза Дакий и преклони глава, признавайки по този начин авторитета му.

— И аз скърбя за твоята загуба, но трябва да си поговорим — каза Натан. Коуве отиде при тях, за да помогне с превода, но Натан вече бе напреднал в умението да изразява своите мисли на смес от английски и яномамо.

Дакий изтри очи и посочи люлката.

— Негово име Дако — каза и положи длан върху гърдите на мъртвеца. — Той мой баща.

Натан прехапа устната си. Редно бе сам да се сети за това. Погледна Дакий и забеляза приликата му с покойния. Сложи ръка на рамото на Дакий. Знаеше какво означава да изгубиш баща.

— Наистина много съжалявам — повтори с още по-развълнуван глас.

— Благодаря — кимна Дакий.

— Баща ти бе изключителен човек. Ще липсва на всички ни, но точно сега животът ни е в опасност. Нуждаем се от твоята помощ.

— Ти си вишва. Ти ще кажеш, аз ще изпълня — отвърна Дакий и сведе глава.

— Искам да ме заведеш при корените на дървото. На мястото, където коренът се храни.

Дакий трепна и на лицето му се появиха страх и тревога.

— По-спокойно — прошепна Коуве. — Започваме да стъпваме върху опасен терен.

Натан обаче не одобри предпазливостта на професора. Сложи ръка на гърдите си.

— Сега аз съм вишва. Трябва да видя корена.

— Ще те заведа там — каза индианецът. Хвърли последен поглед върху покойния си баща и тръгна към изхода.

Започнаха да се спускат отново по тунела. Ана и Коуве разговаряха зад гърба на Натан шепнешком, за да не смущават мислите му. Той отново си спомни за приликата между символа на бан-али и спираловидния тунел. Дали обаче тук имаше още нещо? Можеше ли да се открие връзка с молекулярната форма на мутиращия прион, каквото предположение бе изказала Кели? Съществуваше ли някаква по-особена връзка между растението и хората? Обща памет? След видението под ефекта на наркотика Натан реши да не отхвърля подобна възможност. Може би символът представляваше и двете неща. Както и истинската същност на яга. Натан и спътниците му продължиха да се спускат.