Джеймс Ролинс - Амазония

— Ако това наистина е вярно, как все пак се е появила тази болест? Кое е изпълнило внезапно тялото на Кларк с тумори? Кое го е направило заразен? — разсъждаваше на глас Кели.

— Допускам, че съществува някаква връзка с лечебната мъзга на дървото — допусна Дзейн. — Може би именно тя не позволява на болестта да се развихря тук. Ще трябва да съберем доста мъзга, преди да си тръгнем.

Кели не обърна внимание на тези думи на Дзейн и продължи съсредоточено:

— Има нещо съществено, което пропускаме… Нещо, което не можем още да проумеем…

Натан остана с усещането, че никой не я чу.

— Може би ще успея да науча от Дакий нещо за съдбата на другите, както и за тази тайнствена болест — успокои я Коуве.

— Добре. Значи засега имаме план за действие — приключи разговора застаналият до вратата сержант Костос. След това възложи задачи на всички. — Олин ще се опита да оправи Джи Пи Ес-а. Призори Коуве и Ана в качеството си на специалисти по индианските въпроси ще започнат да работят като разузнавачи. Трябва да се стремят да съберат колкото се може повече информация. Мани, Карера и аз ще се опитаме да разберем къде е складиран прахът за правене на репелент. Дзейн, Ранд и Кели ще наблюдават Франк и ще имат готовност бързо да го евакуират при необходимост. Когато влезете в дървото, вземете проба от лечебната мъзга.

Никой не възрази. Дори и да бяха безполезни усилията им, поне нямаше да имат време да се замислят за ужасите, криещи се в древната долина.

Коуве се изправи.

— Е, аз ще тръгвам. Ще се опитам да си поговоря с Дакий, докато е сам.

— Ще дойда с теб — пожела Натан.

— А пък аз ще отида да проверя как е Франк, преди да е станало съвсем тъмно — заяви Кели.

Тримата излязоха от общото помещение и се запътиха към стълбата. Слънцето вече почти се бе скрило. Над долината като тъмен облак бе започнал да се спуща здрач.

Спуснаха се мълчаливо по стълбата. Всеки си мислеше за свои работи. Натан достигна пръв земята и помогна на Коуве и Кели да слязат. Тортор се доближи и подуши Натан. Той разсеяно почеса ягуара зад ухото.

На няколко метра от тях бе застанал индианецът на име Дакий.

Коуве тръгна към него.

Кели отправи поглед към дървото яга. Най-високите му клони все още бяха облени от слънчева светлина. Натан забеляза, че погледът на Кели издава умора.

— Ако ме изчакаш малко, ще те придружа — предложи той.

— Благодаря, не е необходимо. Нищо ми няма. Взех една портативна радиостанция от военните. Ти по-добре си почини.

— Но…

Тя му отвърна с уморен и тъжен поглед.

— Няма да се бавя дълго. Просто трябва да остана няколко минути насаме с брат си.

В отговор Натан кимна с разбиране. Бе сигурен, че бан-али няма да и сторят зло. Не искаше обаче да я оставя насаме с мъката и. Първо, дъщеря и, а сега и брат и… На лицето й бе изписано страдание. Тя отиде до него и стисна ръката му.

— Благодаря ти за подкрепата все пак — прошепна и се запъти към дървото.

Коуве вече бе запалил лулата си и разговаряше с Дакий. Натан потупа Тортор по хълбока и отиде при тях. Коуве се обърна към него.

— Имаш ли снимка на баща си?

— Да, в портфейла си.

— Можеш ли да я покажеш на Дакий? След четири години, прекарани с баща ти, тези индианци би трябвало да са запознати с фотографиите.

Натан повдигна рамене и извади кожения си портфейл. Извади снимка на баща си, обграден от деца в селище на яномамо.

Коуве я показа на Дакий.

Индианецът отметна глава и погледна снимката с широко разтворени очи.

— Керл — каза и потупа снимката с пръст.

— Точно така, Карл — потвърди Коуве. — Какво се случи с него? — попита и повтори въпроса си на яномамо.

Дакий не го разбра веднага. Бяха необходими още няколко реплики, за да се формулира въпросът. Дакий енергично поклати глава и последва оживен диалог на няколко различни диалекта. Двамата разговаряха много бързо и Натан не успя да проследи думите им. След малко Коуве се обърна към него:

— Останалите са били убити. Джерълд успял да избяга от преследвачите. Вероятно опитът му от службата в специалните части му е помогнал да се измъкне.

— А баща ми?

Дакий вероятно разбра думата, Приведе се към фотографията и погледна Натан.

— Ти си син? Ти си човек-син? Натан кимна утвърдително.

Дакий потупа Натан по рамото и се усмихна.

— Син на вишва. Много хубаво. Натан се озадачи и погледна Коуве.

— Вишва означава „шаман“. Баща ти с неговите знания очевидно е бил възприет като шаман.