Джеймс Ролинс - Кръвта на сатаната

Отгоре се появи повей от свеж въздух и Маги ускори крачка. После покрай ушите и закънтя ехото на нечии думи:

— Дано да се задавиш с това!

Маги застина, след като видя как в основата на стълбата падна един предмет и сетне се затъркаля. Не можа да повярва на очите си, когато видя зеления металически цилиндър. Остана неподвижен в калта до дървената греда, която служеше за основна опора на шахтата. Гранатата!

Маги рязко се обърна към Сам. Той простена, когато тя го блъсна в гърдите.

— Назад… назад… назад… — като песен се изтръгна от Маги. Смутена, групата се отдалечи от стълбата.

— Какво… — каза Сам на ухото и. Вените и бяха изпъкнали от напрежение. Тя изблъска Сам и останалите в едно странично помещение.

Гранатата избухна, когато те бяха още непосредствено до входа на тунела. Взривната вълна ги захвърли във въздуха. Те се удариха в отсрещната стена и се затъркаляха по каменния под. Лампите все още светеха. Маги се изправи на колене. Ушите и бучаха. Чу стенанията на Ралф. Опита се да разбере дали самата тя е ранена. Изглеждаше, че не е пострадала. Като видя обаче през облака от слягащ се прах пораженията, нанесени от гранатата, изстена. Бяха затворени като в капан!

Тунелът, който водеше към най-горната стълба, сега представляваше насип от камъни и пръст. Гранатата бе разрушила подпорните конструкции не само на тунела, но и на голяма част от най-горното равнище на обекта. Пътят им бе препречен от лавина камъни.

Разкопките започнаха да пращят и стенат, тъй като закрепването на защитните греди бе нарушено. Можеше всеки момент да се окажат притиснати от земен пласт с дебелина от десет метра. Какво можеха да сторят? Лампите внезапно примигаха за последен път и угаснаха. Всичко потъна в пълен мрак.

— Всички ли са добре? — Сам, оглушал временно от взрива, едва ли не крещеше.

— Аз съм добре — отвърна Норман. — Заровен съм на десет метра под земята. В гробница. Иначе нищо ми няма.

— И аз съм добре, Сам — съобщи Ралф с по-малко бабаитлък от обичайния за него.

Сам се закашля, задавен от гъстия прах.

— А ти, Маги?

Маги не можа да отговори. Усети как крайниците и вкочанясват, един от първите признаци на пристъпа. След малко се свлече върху каменния под. Загуби съзнание. Последното, което чу, бе задавеният вик на Норман:

— Сам! На Маги нещо и има!

Хил се отдалечи от взрива, който все още продължаваше да кънти над смълчаната джунгла. Димът и парчетата пръст, предизвикани от експлозията, го преследваха чак до мястото, където започваше лагерът. Макар острите камъни да нараняваха босите му крака, той бързо се спусна по стълбището, като се проклинаше, задето бе оставил обувките си. Защо не бе съобразил да ги хвърли към изхода заедно с пушката, преди да скочи? Знаеше отговора на този въпрос: тогава бе обезумял от страх.

Над него ято уплашени папагали прекосиха лъча на един от прожекторите. Потокът от синьо-червена перушина в тъмната нощ го сепна. Ехото от взрива още не бе заглъхнало, а джунглата вече му отговаряше с птици и маймунски крясъци. Тя се бе пробудила. Лагерът под него — също.

В някои от евтините палатки на работниците се появиха светлинки. Спящите хора се разбудиха и в тях се раздвижиха сенки. Дори една от палатките на студентите засия с мека светлина.

Останал без оръжие и без придружители, Хил не се осмели да нападне лагера сам. Ще му се наложи да събере други хора и да се завърне бързо, за да избие американците и техните работници. За щастие гранатата бе успяла да разруши единствения вход към подземните развалини. Плячката под краката му щеше да си остане непокътната до момента, когато се завърнеше, за да я прибере. Тъй като неговите хора нямаше да се вълнуват от опасението, че могат да повредят крехките старини, щяха да изнесат съкровищата за нула време. Най-много за ден или два.

Преди да събере дружината си обаче, трябваше да свърши още една работа в лагера. Стигна до палатките и се укри в една от тъмните сенки между грубите жилища на работниците. От палатките започнаха да се подават лица. Погледите на всички бяха вперени в дима, който продължаваше да излиза от шахтата. Никой не забеляза Хил. Докато се промъкваше сред палатките, чу тихи гласове, говорещи гърлено на кечуа. Откъм скъпите палатки на студентите също се чу писклив глас:

— Гилермо! Сам! Какво става? Това бе надутият началник на тези студенти.

Хил не обърна внимание на гласовете. От купчина инструменти мълчаливо измъкна кирка и остър нож. Мина зад една от палатките и проправи друг вход в нея. Острият нож изсъска, докато разпаряше дебелия брезент. Хил се промъкна през отвора с кирка в ръце.