Лора Роуланд - Бундори

Известно време началникът на охраната седеше абсолютно неподвижен, сякаш не дишаше. Но Сано почувства умствената енергия, която се излъчваше от него, докато тренираните му сетива определяха положението на невидимите мишени. С мигновено, но плавно движение капитанът скочи на крака и измъкна меча си от ножницата. Острието описа неясна бяла дъга, изсвистя встрани и отсече главата на първото чучело. Без да спира и миг, Чуго се завъртя. Отсече втората, третата и четвъртата глава още преди първата да тупне на пода.

Дъхът на Сано секна от красотата и прецизността на изпълнението. Но едновременно с това го близна и предчувствие за близка опасност. Неволно отскочи назад и ръката му инстинктивно посегна към меча. Защото, вместо да прибере оръжието си в ножницата и да коленичи отново, както предполагаше упражнението, Чуго се втурна право срещу Сано с вдигнат над главата меч, готов да нанесе смъртоносен удар. Сано застина в готовност да парира удара. Едва в последния миг стражникът и слугата на Чуго осъзнаха какво става.

— Не, Чуго сама! Спрете!

Те го хванаха за ръцете и спряха атаката му. Той замръзна с меч в най-високата точка на смъртоносната дъга. Сано също застина, после бавно прибра оръжието си. Тялото на Чуго се отпусна и поривът му за убийство угасна. Сано проследи с поглед как Чуго се освободи от хората си и спокойно смъкна черната качулка.

— Сосакан сама — гласът на капитана бе дрезгав и равен, лишен от каквато и да било изненада. Тесните му очи — тъмни, немигащи и безжизнени, го наблюдаваха над острите му скули. Отвесни бръчки прорязваха лицето от ноздрите до тънките устни. Линията на челюстта се скосяваше и завършваше с остра, издадена напред брадичка. Само една черта не съответстваше на тази геометрична симетрия — сбръчканият белег, който криволичеше по обръснатото му теме. — Нека не обсъждаме този инцидент! — очевидно намекваше, че ако запазят в тайна случилото се, няма да бъдат принудени да извършат самоубийство като наказание, че са извадили меч в рамките на двореца.

Сано успя само да кимне, защото все още бе шокиран от желязното самообладание на Чуго, който със завързани очи бе обезглавил четири чучела за времето, в което всеки обикновен воин би успял само да извади меча си. И макар че капитанът бе нарекъл случилото се просто „инцидент“, в онзи момент Сано бе почувствал с всяка своя фибра, че Чуго е готов да го убие. Дали той бе Убиецът Бундори?

— Упражнението свърши. Отнеси мишените! — нареди Чуто на прислужника. После се обърна към Сано: — Какво искате? — и с жест го покани в кабинета си. — Е?

Сано попита, опипвайки почвата:

— Вероятно знаете, че шогунът ми възложи да заловя Убиеца Бундори?

— И какво от това? — без да проявява какъвто и да било интерес или елементарна вежливост, Чуго напусна командния пост и се обърна към своите лейтенанти: — Охраната на източния периметър е твърде рехава. Незабавно изпратете там още един отряд! — после се върна в кабинета си и се зае да прегледа дежурствата по списъците и картите.

— Върху етикетите, оставени от убиеца на жертвите, бяха изписани имената Араки Йоджиемон и Ендо Мунецуго — каза Сано. — И двамата са били врагове на вашия праотец генерал Фудживара.

Ръката на капитана, който проследяваше с пръст колоните от имена по списъка, изобщо не трепна. Той сви раздразнително устни:

— И какво от това?

Сано се опита да разчете мислите зад непроницаемия му поглед. Ако бе Убиецът Бундори, той по никакъв начин не прояви страх, че може да бъде разкрит. Но, от друга страна, бе майстор по бойни изкуства и достатъчно трениран, за да прикрива чувствата си.

— Генерал Фудживара е ненавиждал Араки и Ендо и е рискувал живота си, за да им отмъсти. Който е убил Кайбара, Тозава и свещеника Ендо, изглежда, е възродил тази вражда, нападайки потомците на Араки и Ендо. Затова смятам, че убиецът е роднина на генерал Фудживара и е решил да приключи кървавата сметка…

— Хм! — изсумтя Чуго, изразявайки безкрайното си презрение. После коленичи на рогозката, разгърна кимоното си и нави ръкавите. По тялото и крайниците му нямаше видими белези — или е избягнал копието на брат Ендо, или е бил защитен от броня, или изобщо не се бе сражавал. — Ако сте тук, за да ме питате дали аз съм убиецът, ще ви кажа, че не съм. И не е ваша работа да се занимавате с моите прадеди. Освен това миналото е мъртво!

Един слуга донесе кутия с обяд за началника си и Чуго я отвори нетърпеливо.

— Сухи кестени, келп и морски охлюви — отбеляза Сано. — Винаги ли избирате храна, каквато воините консумират преди битка?