Лора Роуланд - Бундори

Сано се върна в крепостта по пладне. Чувстваше се унил и обезкуражен. Отправи се да търси Чуго Гичин — началника на охраната, и се надяваше да го разпита, преди да отиде на уречената миай. Искаше му се да го срещне уж случайно, за да не може заподозреният да разбере истинската цел на разговора.

Здравият разум му подсказваше, че сребролюбец като Мацуй не би рискувал богатството и положението си, за да възроди стара родова вражда, но не биваше и прибързано да го изключва от кръга на възможните убийци. Сано вече знаеше, че Мацуй е способен на насилие, дързък, безцеремонен и невероятно честолюбив, което лесно можеше да доведе до съзнание за непобедимост. Естествено, телохранителите и служителите му ще го защитят и ще потвърдят алибито му, пък и търговецът бе твърде умен, за да оставя улики. А това само би затруднило разследването и събирането на доказателства.

Затова Сано се надяваше чрез следващия разговор да открие по-подходящ заподозрян или веднага да елиминира Чуго, за да има повече време да уличи Мацуй. За Янагисава просто не смееше да мисли, защото доказването на неговата вина щеше да означава собственото му унищожение.

Сано пое към централната кула, в която бе настанена охраната, наброяваща над хиляда самураи. Дългите дървени навеси в подножието на кулата служеха като склад за оръжията — мечове, копия, лъкове, алебарди, аркебузи, оръдия и муниции. В двора, образуван от пространството между навесите, видя Чуго Гичин придружаван от трима лейтенанти. Бе в пълни бойни доспехи: черен метален шлем с дълги наушници и двойка инкрустирани клони от златен бор, изкусно изработена ризница с обрамчени в червено метални и кожени плочки, златни копринени ширити по раменете. Дългите му ръце бяха защитени от гъсто преплетени фини метални нишки. Метални щитове предпазваха и стройните мускулести крака на воина. Чуго носеше тежките си доспехи без видимо усилие. Гласът му при резките заповеди към подчинените се извисяваше над тропота на нозе и копита в двора.

Сано наблюдаваше началника на охраната и без особен успех се опита да си го представи като убиец. Семейството на този човек бе служило вярно на клана Токугава поколения наред. Чуго се бе издигнал, минавайки през всички низши военни чинове и даже след кратка служба във флота. Сега отговаряше за охраната на крепостта, негово задължение бе да брани шогуна, семейството му и многобройните му служители, васали и слуги. Той се грижеше за спокойствието и реда в замъка. Как би могъл в същото време да е престъпникът, убил четирима души и хвърлил града в невъобразим смут?

Чуго мина покрай оръжейните навеси и влезе в командния пост, закрит с червени завеси с неговия герб — бял осмоъгълник, обграждащ лунния сърп на Фудживара.

Сано слезе от коня и последва Чуго. Не бе направил и десетина крачки, когато двама стражници го спряха:

— С какво можем да ви помогнем, сосакан сама — в гласа на стражника Сано долови скрита нотка на арогантност и се удиви колко бързо новината за провала му бе стигнала дори до най-ниските ешелони на бакуфу.

— Трябва да разговарям с капитан Чуго — отвърна Сано и добави: — Става въпрос за охраната на крепостта.

— Елате с мен — рече единият.

Сано го последва до един голям навес в далечния край на двора и спря да изчака Чуго. В дъното на навеса през една отворена врата се виждаше кабинетът на капитана — семпло обзаведен, с гол пръстен под и многобройни оръжия, окачени по стените. Върху писалището в ъгъла имаше разхвърляни разписания на дежурствата и карти на крепостта. В средата на стаята Чуго бе коленичил върху сламена рогозка. Беше свалил бронята и шлема си и сега главата му бе цялата покрита от черна качулка. Един слуга разполагаше четири сламени чучела в естествени размери около Чуго. След като свърши, той застана до Сано при вратата и вдигна пръст към устните си, показвайки му, че трябва да пазят тишина. Сано кимна и насочи поглед към Чуго. Стомахът му се сви в очакване. Щеше да присъства на демонстрация на яйджуцу — изкуството да посечеш с меча си още в мига, в който си замахнал. Чуго се бе прославил из цялата страна с майсторските си умения в това бойно изкуство. Яйджуцу бе дисциплина, предназначена специално за мирно време, когато самураите трябваше да държат мечовете си в ножниците. Тази техника се използваше главно за защита или да подсигури начална преднина при дуел. Затова и инструкторите по кенджуцу обучаваха учениците си и в яйджуцу. Но това изкуство имаше и измамна, непочтена страна, защото често се използваше срещу неподготвени противници или срещу невъоръжени селяни. Много невинни хора бяха намерили смъртта си в така наречените учебни убийства, когато някой самурай искаше просто да изпробва новия си меч. Дали Чуго бе използвал смъртоносното си майсторство да покоси Кайбара, Тозава и безименния ета, преди изобщо да усетят опасността? Крайната отдаденост на бойните изкуства често означаваше прекомерно пристрастяване към Бушидо. Възможно ли бе верността и преклонението пред дедите да са тласнали Чуго към убийство?