Лора Роуланд - Бундори

Искреният глас на Мацуй потвърди мислите на Сано:

— Това, че вече не съм самурай, не означава, че съм отхвърлил потеклото си, сосакан сама. Кръвта вода не става… — той посочи портрета и попита: — Виждате ли приликата между нас? — Сано погледна и се увери колко силно чертите на Мацуй наподобяват стилизирания лик на генерал Фудживара. Само изражението му бе друго — не така строго и сурово, както на великия воин. Мацуй сновеше из стаята, като вдигаше различните предмети от пиедесталите им, за да ги покаже на Сано: — Ето, това е шлемът му… — и нежно погали очуканата метална повърхност. — А това е бойното му ветрило, украсено с герба му — златен полумесец… В тези свитъци се разказва за подвизите му… А това… — Мацуй протегна към Сано метален щит и гласът му премина в изпълнен с преклонение шепот: — … това е бронята, която е носел в битката при Анегава. 14 14 1570 г. — обединената армия на Ода Нобунага и Токугава Йеясу разгромява войската на Асай Нагамаса — Б.ред. Бил е ранен… това тъмно петно тук е от неговата кръв!

Сано усети, че го побиват тръпки, когато видя, че усмивката на Мацуй е изчезнала и очите му, втренчени в страховитата реликва, блестят с жесток фанатизъм. В този момент той приличаше поразително на своя праотец. Сано попита предпазливо:

— Имате славен прадядо. Не ви ли се е искало да сте живели неговия живот?

— О, често! — Мацуй въздъхна дълбоко. — След изморителното ежедневие в сключване на сделки, броене на пари и писане на бумащина изпитвам невъобразим копнеж по простотата на Бушидо. Вярност към господаря… Готовност да умреш в битка за него… Какво би могло да бъде по-чисто и по-благородно? За разлика от мръсния бизнес и печеленето на пари… Знаете ли, че собствените ми братовчеди скъсаха отношенията си с мен, когато станах търговец?

Сано не знаеше дали Мацуй е искрен в признанията си, или играе добре заучена роля, затова реши да го подтикне към изповед:

— Сигурно това ви е наранило…

— О, да — потвърди Мацуй тъжно и коленичи пред олтара. — Но въпреки това неодобрението на роднините ми причинява по-малка болка от мисълта за неговото — и търговецът погледна към портрета, — ако знаеше как съм опозорил нашия род… Има мигове, в които съм готов да дам всичко, което притежавам, за да се почувствам достоен наследник на славния си прадядо…

— А той защо е враждувал с клановете Араки и Ендо? — попита Сано тихо, за да не изтръгне Мацуй от мечтателното му състояние.

Търговецът въздъхна:

— Моят дядо — неговият син, казваше, че тази вражда е озадачаващ, но разбираем епилог на един образцов живот. Генерал Фудживара е бил болен, когато е започнал нападенията срещу Араки и Ендо. Недоволството му срещу тях вероятно е било резултат от помраченото му старческо съзнание. Но аз… Аз мисля, че прадядо ми е имал основателна причина за действията си, и ми се ще да знаех каква е тя!

Интуицията на Сано му подсказа, че търговецът лъже. Затова много внимателно подбра думите си за следващия въпрос:

— А дали, ако възобновите войната срещу потомците на Араки и Ендо, това ще успокои духа на генерала? — и впери очи в търговеца. Мацуй бавно се извърна от портрета. Целият му вид говореше, че притежава стръв да убие, за да осигури посмъртна победа на генерал Фудживара над враговете му. Сано се опита да изтръгне самопризнание: — Къде бяхте снощи, Мацуй сан? И в нощите, когато бяха убити Кайбара и Тозава? Вие ли сложихте край на живота им?

Мацуй вдигна към него отсъстващ поглед. После отметна глава назад и избухна в смях, срутвайки крехкия скелет, върху който Сано бе построил разпита си.

— Много сте добър, сосакан сама — каза той и ставайки, размаха заканително пръст към него. — Но не достатъчно, за да изиграете стария Минору. Мислите ме за убиец, така ли? Щях ли тогава да ви покажа този мемориал? Нямаше дори да ви пусна в дома си, ако имах да крия опръскана с кръв работилница за бундори. Хайде, претърсете дома ми, магазина, заложните къщи и канцелариите на корабната ми фирма! Няма да намерите нищо. Разпитайте, когото щете, но всички мои служители ще ви кажат, че съм честен и уважаван гражданин! Колкото до нощите на убийствата — продължи Мацуй със същия гневен и безцеремонен тон — бях тук, в тази стая — той посочи към двамината самураи и добави: — Телохранителите ще го потвърдят. Аз не ходя никъде без тях. А сега извинете, сосакан Сано, чака ме работа. Ако имате още въпроси, ще трябва да ме арестувате. Но си помислете добре, преди да го сторите, защото, ако златото на шогуна престане да се множи, той едва ли ще ви бъде благодарен…