Лора Роуланд - Бундори

По лицето на Мацуй се изписа напрежение. Бе уцелил мишената. После търговецът се засмя, сякаш обявяваше собствената си победа в този първи рунд, и рече:

— Е, това определено заслужава да се обсъди. Каня ви вкъщи. Заповядайте, не е далеч…

Той потупа Сано по рамото и кимна на телохранителите. Навън пред магазина тълпата ги погълна, но и бързо се разпръсна под заплахата от размаханите мечове на двамата могъщи самураи. Сано и Мацуй продължиха надолу по хълма Суруга необезпокоявани — Сано на кон, а Мацуй и неговият ескорт — пеша.

— Охраната ви изглежда много умела — отбеляза Сано и хвърли поглед към пресните рани по лицето и ръцете на единия от телохранителите. Ако Мацуй беше престъпникът, дали двамата самураи му помагаха за убийствата? Дали тези рани не бяха от копието на брат Ендо?

Разбиращата усмивка на Мацуй показа, че е доловил мислите на Сано.

— Пазят ме от врагове. И понеже често нося много и пари, представлявам мишена за крадците — и той посочи телохранителя с раните по лицето: — Онзи, който стори това, изглежда доста по-зле.

— Крадец ли? — попита Сано.

— Ако така ви харесва.

Сано си даде сметка, че Мацуй иска да предизвика открито обвинение, което би поставило обвинителя в доста неизгодно положение — шогунът не би простил подобна обида към главния си съветник по финансовите въпроси.

— Да познавате наемник със сипаничаво лице, който яде семки от пъпеш? — Сано деликатно смени темата.

Мацуй сви рамене:

— Едо е пълен с наемници.

Сано опита друга следа:

— Защо вървите пеша? Нямате ли паланкин?

— Имам три — този въпрос ни най-малко не смути Мацуй, но Сано го отдаде на богатия опит в прикриването на чувствата при водене на търговски преговори. — Но ги оставям на разположение на семейството си. Аз лично предпочитам да ходя пеша, по-полезно е за тялото. А-а, ето че стигнахме. Добре дошли в моя скромен дом, сосакан сама.

Къщата на Мацуй бе голяма двуетажна постройка с потъмнели от времето дървени стени, обикновен кафяв керемиден покрив и порта без украса, отделена от улицата и съседните домове с малък двор и семпла бамбукова ограда. Открит навес бе подслонил трите паланкина — до един черни, без всякакви рисунки, но това, естествено, не снемаше подозрението от търговеца.

Занемарената външност на къщата беше за заблуда — отвътре жилището се кипреше с позлатени тавани, лакирани дървени шкафове, цветни спирални орнаменти, бродирани копринени възглавници, изящни порцеланови вази и статуи от слонова кост. Всяко помещение имаше по две прислужници и един въоръжен стражник. В една от стаите няколко жени в пищни и скъпи кимона играеха карти, пушеха сребърни лули, пиеха чай и ядяха сладки във форма на цветя. Прозорците към вътрешния двор разкриваха потънала в зеленина градина и миниатюрен параклис с кокетна камбанария. Всичко бе пропито от мирис на тамян и скъп парфюм.

— Надявам се, че бедната ми къщурка ви харесва, сосакан сама — в гласа на Мацуй прозвуча скрит присмех.

Телохранителите се изкискаха.

Сано се запита защо търговецът така нагло се хвали с богатствата си, щом самият закон налагаше ограничение за демонстрирането им? Семплият вид на къщата отвън доказваше, че се съобразява с този закон, а ето че изведнъж Мацуй му бе позволил да види скандалното му съкровище. Нима протекциите на клана Токугава му внушаваха усещане за неприкосновеност? При това достатъчно силно, за да си въобрази, че може да извърши убийство и да се измъкне безнаказано?

— Сега ще ви покажа нещо, което ще ви се стори много интересно — продължи Мацуй. И той плъзна встрани една солидна на вид преграда в стената и зад нея се откри тесен коридор към ниска врата с железен обков. — Тук са най-ценните ми вещи — поясни той, докато я отваряше. Сано го последва в малко помещение без прозорци, осветено от един-единствен фенер, висящ от тавана. На отсрещната стена бе подпрян портрет в естествена големина на седнал мъж в доспехи, но с гола глава, а шлемът му почиваше на коляното. — Моят праотец генерал Фудживара — обяви Мацуй гордо.

Слисан, Сано се втренчи в своя домакин, после се озърна и едва сега разбра, че стаята бе мемориал на Фудживара: под портрета имаше олтар, в който горяха ароматни пръчици и кадилница, а на пода бяха оставени чаша саке, два портокала и купичка ориз. По рафтовете край страничните стени имаше реликви на генерала. По всичко личеше, че Мацуй при всичките тънещи в разкош стаи на дома си прекарва голяма част от времето си в тази малка тъмна дупка, общувайки с духа на своя праотец.