Лора Роуланд - Бундори

Чувстваше се безкрайно унизен и само стоицизмът на самурайското възпитание му даде сили да изстрада унижението и болката от наложеното насилие. Постепенно младежът прозря как да се възползва от слабостта на господаря си към него, и бързо се издигна до поста главен паж. Природната му интелигентност му даваше възможност да поема задължения, които обикновено се поверяваха на опитните слуги. За няколко години Янагисава мина през всички длъжности от йерархията и на двайсет и две вече бе успял да стане любимец на бъдещия шогун Цунайоши. — Това е славата и могъществото, към които трябва да се стремиш… — сега дворцовият управител се премести по-близо до Шичисабуро. — Докосни ме, момче… — той потръпна от удоволствие, когато нежните ръце на самурая погалиха члена му и помилваха тестисите. Шичисабуро бе доста сръчен; отдавна бе преодолял непохватността и сковаността си.

Но не така изкусен, както Янагисава беше с шогуна!

Токугава Цунайоши — слаб, доверчив, чувствителен — лесно изпадна под влиянието на Янагисава. Зависеше изцяло от съветите и прищевките му. А когато го провъзгласиха за шогун, той веднага назначи фаворита си за дворцов управител.

Ето че най-после Янагисава разполагаше с огромна власт — той прибираше данъците от даймио, от васалите и слугите на Токугава и от всички, които търсеха благоволението на шогуна. Състоянието му нарастваше. Но парите не бяха достатъчни. Янагисава жадуваше за още по-голямо богатство и за още по-високо положение. Искаше той самият да стане даймио и да има собствени земи. Копнееше да властва над онези, които някога бяха негови господари. Мечтаеше завинаги да се отърси от страха, че своенравният шогун може внезапно да го лиши от благоволението си и да го насочи към някой друг, като например омразния Сано Ичиро. Готов бе на всичко, за да постигне абсолютната власт.

— Поеми ме с уста — изхриптя той. Шичисабуро коленичи и сведе глава. Топлите му устни се сключиха около члена на Янагисава, ласкави и изпиващи. Янагисава си наложи да не затваря очи в унес, а да наблюдава как някой друг се подчинява — също като него навремето. Това бе най-прекрасната част от ритуала — да вижда, че сега не той, а неговата жертва страда и търпи унижение. Защото за Янагисава унижението бе неделима част от сексуалното удоволствие. Опияняваше се от жестоката наслада да унижава партньорите си. И особено шогуна. Е, да, към Цунайоши изпитваше все пак и някаква снизходителна привързаност заради общите интереси — религия, театър, конфуцианство. Шогунът бе луд по Янагисава обсипваше го с подаръци и комплименти. Сексът между тях все още им доставяше наслада, макар че и двамата предпочитаха съвсем млади момчета. Но дълбоко в душата си дворцовият управител мразеше Токугава, защото той олицетворяваше властника, който все още господстваше над него. Мразеше и сосакан Сано. Не само защото бе привлякъл вниманието на шогуна, но и защото нямаше пороци, които да го държат в подчинение. Освен това беше честен, добронамерен и почтен — такъв, какъвто някога бе мечтал да бъде самият той. Янагисава прогони мислите за Сано, изстена и се отдаде на удоволствието. На ръба на екстаза се дръпна от устата на Шичисабуро — беше време за същинската част на ритуала.

— Стани, Шичисабуро — нареди дрезгаво. — Обърни се! — момчето се подчини и дворцовият управител постави ръцете си върху крехките рамене на своята жертва, след което го отведе до една масичка, подпряна до стената. Усмихна се доволен от добре отиграните ужасени погледи, които Шичисабуро му хвърляше през рамо. — Сега ще те въведа в обредите на мъжествеността… — и надвеси момчето на масата.

Запретна кимоното му и задиша тежко при вида на меките голи задни части. Протегна ръце и погали малкия орган на момчето, който постепенно се втвърди от ласките му. После със стенания на ранено животно, имитирайки владетеля Такей, вкара члена си в топлото тясно отверстие на младежа.

Шичисабуро извика, имитирайки болка и страх:

— Не, господарю! Не! — пръстите му задраскаха по стената и оставиха пресни резки наред с другите, които вече бяха там.

— Как смееш да ме предизвикваш? — попита рязко Янагисава. Със стиснати челюсти той проникваше и се издърпваше с нарастваща възбуда. Двайсет и четири години бяха изминали от онази първа нощ с владетеля Такей, но все още чуваше собствените си детски писъци, чувстваше собствените си ръце, които дращеха по грапавия хоросан на стената, и усещаше разкъсващата болка, когато владетелят Такей проникваше в тялото му. Постепенно този спомен се разми в една друга картина — на ликуване и удовлетвореност, когато за пръв път проникна в Токугава Цунайоши. Най-сетне ролите се бяха сменили и той, Янагисава Йошияцу, стана активният партньор. Оттогава никой вече не го бе обладавал. Сега той бе властникът, господарят, силният…