Лора Роуланд - Бундори

Сано се замисли. С какво всъщност разполагаха? С потвърждение на теорията им, която засега не даваше никакви резултати; с описание на паланкина на евентуален заподозрян; с един изчезнал вероятен свидетел и с чифт кимона като следа към неговата самоличност.

И само с още четири дни да заловят Убиеца Бундори.

Когато пристигнаха в Едо, Сано и Хирата спряха пред пазара Нихонбаши и си разпределиха задачите за деня.

— Трябва да посетиш всички производители на паланкини в града и да разбереш кой е изработил носилка с рисунка на дракон — рече Сано. — Разпитай внимателно за купувача, но не казвай защо се интересуваш. Може убиецът да научи и да унищожи паланкина, преди да го използваме като улика… — Сано млъкна, после махна на един вестопродавец да се приближи и му каза: — Бързай да разпространиш най-прясната новина. „Личният агент на шогуна заявява, че Убиецът Бундори преследва и убива само потомците на Ендо Мунецуго! Само те трябва да бъдат нащрек!“ — после отпрати вестникаря и рече на Хирата: — Чрез това съобщение ще успеем да предупредим потенциалните жертви, пък и гражданите ще се чувстват по-спокойни…

— Да продължавам ли да търся високия хром заподозрян със сипаничавото лице? — попита Хирата.

Докато мислеше какво да отговори, погледът му се зарея към пазара. Все още не бе загубил вяра в интелигентността и свръхестествените способности на Аой. Това, че бе успяла да призове духа на баща му и на Лястовицата, че знаеше за мъката на хатамото Кайбара и за обстоятелствата около насилствената смърт на ронин Тозава, го бе убедило, че тя може да осъществява духовна връзка с отвъдното. Бе познала, че убийството на ета всъщност представлява упражнение подготовка и че болестта на Кайбара като последен жив представител на клана Араки е причината убиецът да възобнови кръвното отмъщение на генерал Фудживара. Значи трябваше да обмисли възможността Аой да го е подвела — нарочно да не е предсказала убийството в храма Зоджо, за да го е пратила насред мочурището! Но тогава трябва да се съмнява и в нейното описание на убиеца. С тревога в душата Сано разбра, че не бива повече да й се доверява. Но дори и в този момент не можеше да мисли за нея, без сърцето му да се разтупти и по тялото му да плъзне пак онази сладостна топлина…

— Засега недей да търсиш повече такъв човек — отвърна накрая и побърза да смени темата: — Имаш ли информатори, които използваш в работата си?

— Няколко — блясъкът в очите на Хирата опровергаваше скромния отговор.

— Тогава нареди на хората си да открият паланкина с изрисувания отстрани дракон. Накарай ги да поразпитат дали някой не познава самурая, който ме нападна. Ако научиш нещо, остави ми съобщение при портите на крепостта. Ако ми потрябваш, ще пратя в полицията да те повикат.

— Да, сосакан сама.

Хирата пришпори коня надолу по оживената улица, а Сано пое към двореца да види дали Ногучи вече е открил потомците на генерал Фудживара, и да покаже двете тайнствени кимона на придворните шивачи. А довечера… довечера ще се срещне с Аой да й поиска обяснение.

В архива на замъка Ногучи преведе Сано покрай главната канцелария и нататък по коридора към личния си кабинет, отрупан със сандъци, рафтове и кашони. Купища хартия заемаха цялото му писалище и по-голямата част от пода. Сано се запита защо ли шефът му го домъкна чак тук, толкова ли нямаше някое по-удобно място, но почти веднага забеляза припрените жестове на приятеля си и едва доловимото напрежение, изписано по лицето му. Ногучи се повъртя безцелно из стаята — явно не искаше да пристъпва веднага към деловите въпроси. За да го предразположи и отпусне, Сано захвана да му разказва за перипетиите около пребиваването си в изоставената блатна хижа и за убийството в храма Зоджо.

— О, Боже, не! — възкликна архиварят едва чуто. После се сви и добави: — Сано сан, трябва да ти кажа, че повече не мога да ти съдействам. Сигурен съм, че разбираш защо… — Сано извърна поглед, за да скрие обидата си. Стана му ясно, че Ногучи е чул за развоя от съвещанието на старейшините и не иска да споделя несгодите на приятеля си. — Въпреки това — продължи Ногучи — няма да изоставя ангажиментите, които съм поел към теб, особено днес, в този тъй решителен за теб ден…

Сано понечи да възрази, че всеки един от предстоящите четири дни е решителен, но спря и само попита:

— Какво искаш да кажеш?

— Днес е твоят миай — бръчките по челото на Ногучи плъзнаха към скалпа му. — Нали не си забравил?