Лора Роуланд - Бундори

— Оттук — посочи игуменът и преведе Сано и Хирата през една странична врата. Стигнаха до малко открито пространство, където седем свещеници стояха в кръг около нещо. — Убиецът бе оставил главата на брат Ендо пред главната порта, но ние я прибрахме и я положихме до трупа. Нищо друго не е пипано… — игуменът махна с ръка към свещениците да го последват и оставиха Сано и Хирата да си вършат работата.

Сано пристъп напред към останките на брат Ендо и изтръпна от ужас. Рязко пое въздух през зъби и чу как Хирата до него също изстена. Зловеща тъмночервена локва кръв се открояваше върху светлия чакъл. Насред нея обезглавеният труп на свещеника лежеше по гръб. Тялото бе многократно прободено с меч. На места платът на оранжевата му роба бе разкъсан и от дясната страна откриваше дълбока рана. Полите на дрехата бяха леко отметнати и по разголените прасци се виждаха по-незначителни прорезни рани. Лявата му ръка бе отсечена и се търкаляше на няколко крачки от мястото, където бе рухнал трупът. За разлика от другите тази жертва се бе отбранявала. Десницата все още стискаше копието, с което свещеникът напразно се бе опитвал да отбие ударите на своя нападател. И други петна от кръв по каменната настилка наоколо указваха местата, където нападател и жертва се бяха сражавали.

Сано хвърли поглед към главата трофей само колкото да отбележи, че наистина е дело на Убиеца Бундори. Скалпът на брат Ендо бе обръснат до кожа и затова етикетът с името на Ендо Мунецуго не бе завързан за косата, а прикован към темето. Сано огледа мястото на престъплението с тягостното чувство, че е фатално отговорен за поредното убийство и безкрайно виновен, задето не го е предотвратил. Зад него Хирата изрече гласно въпроса, който от известно време терзаеше и него:

— Сосакан сама, защо жената пазителка на шогуновия параклис ни изпрати в онази колиба в мочурището, а не тук?

— Не зная, Хирата — отвърна унило Сано. И нямаше да има отговор, докато не се срещнеше отново с Аой. За първи път го обзе съмнение към жената, която бе спечелила доверието му, бе възбудила сетивата му и бе докоснала душата му. — Претърси околността и виж дали няма да намериш някакви следи от убиеца — нареди той на Хирата. — Отпечатъци от стъпки, кръв… Свещеникът може да е ранил нападателя си… Търси някаква диря, накъде е поел, след като е напуснал храма…

Хирата тръгна да изпълни нареждането, а Сано се върна при игумена в двора.

— Моля ви, наредете да изпратят останките на брат Ендо в моргата на Едо — каза той. — А сега бих искал да говоря поотделно с всички свещеници, като започна с онзи, който е намерил трупа.

Недоверчива усмивка докосна устните на игумена:

— Едва ли е необходимо. Аз мога да ти кажа всичко, което те интересува. Брат Ендо бе открит от нощната стража. Те вече ми съобщиха, че не са забелязали нищо необичайно нито по-рано, нито след това. Всички останали бяха по стаите си, където са и сега. Аз и моите помощници ги разпитахме и се уверихме, че никой не е видял нищо, свързано с убийството. Без съмнение не допускаш, че убиецът е някой от нас?

— Не, разбира се — побърза да го успокои Сано. — Но за съжаление се налага лично да разпитам хората, затова ще ви помоля да ги доведете при мен един по един някъде, където можем да разговаряме насаме… — намръщеното изражение на игумена го принуди да подкрепи молбата си с прикрита заплаха: — Убийствата хвърлиха града в паника… Питам се как ли биха реагирали поклонниците, ако научат, че духовният глава на храма Зоджо е възпрепятствал разследването…

Нямаше нужда да прави намеци, колко бързо ще секнат даренията за храма, ако подобна вест стигне до богомолците. Игуменът отстъпи:

— Както желаеш, сосакан — и нареди на помощниците си да подготвят едно помещение и да свикат обитателите на храма. — Но само ще си загубиш времето. Никой не е видял убийството… — и замълча за миг. — А може би…

Сано трепна при този лъч на надежда. Свидетел?

— Рано вечерта в храма дойде една жена да търси убежище — поясни игуменът. — Каза, че иска да напусне светския живот и да стане монахиня. Дадох й стая в крилото за гости с намерението по-късно да я препратя към някой женски метох… Предполагам, че тя е открила трупа и е ударила камбаната, защото никой от свещениците, послушниците или слугите не е бил навън след вечерня…

Сано си пое дълбоко въздух, за да обуздае бесните удари на сърцето си.

— Трябва да говоря с нея. Къде е?

— Опасявам се, че е изчезнала.