Лора Роуланд - Бундори

— Вижте!

Запалените каменни фенери осветяваха внушителния двуетажен портал. Зад него още фенери разпръсваха мрака покрай стръмните стъпала към самия храм. Високо над пътя покривите на храмовите параклиси, гробници и спални помещения изглеждаха като призрачни кораби, осветени от фенерите в дворовете долу.

Сано и Хирата спряха при портата и поздравиха тримата мрачни свещеници, въоръжени с дълги копия.

— Убиецът Бундори е бил тук, нали? — попита Сано.

Главният от тях само се поклони и отвърна:

— Негово светейшество игуменът ви очаква, сосакан сама.

Думите му потвърдиха най-черните опасения на Сано. Двамата с Хирата оставиха конете си и тръгнаха след свещеника, който ги преведе през масивна порта до просторно преддверие и ги помоли да изчакат игумена.

Сано бе обзет от такава тревога, че стомахът му се сви на топка. Чудеше се как трябва да разследва убийство, извършено на свята земя, и как да разпитва хората, които са му били учители. Съвсем скоро страничната порта се отвори и игуменът на храма Зоджо влезе със свита от четирима свещеници. С бръснатата си глава стърчеше над подчинените си; епитрахилът от копринен брокат, съответстващ на високопоставения му сан, блестеше и цялата внушителна осанка на игумена възроди у Сано детския страх и благоговение пред наставника, учител и духовен баща. Размениха си учтиви поклони и игуменът рече:

— Сано Ичиро — дълбокият му глас прозвуча благо и напевно, — много време мина от последната ни среща.

— Така е, ваше светейшество — съгласи се Сано и се обърна да представи помощника си Хирата.

В миналото бе разговарял с игумена точно два пъти — на шестгодишна възраст, когато го приемаха в училището, и при завършването на образованието си. Сега забеляза с удивление, че изтеклите шестнайсет години почти не бяха се отразили на външността му. Старчески петна осейваха бръснатото му теме, а гъстите му вежди бяха побелели, но дори и над седемдесетте от него все още струеше младежка енергичност. По овалното му лице не личаха бръчки, а изсечените черти не бяха загубили своята решителност и сила, нито времето бе замъглило ведрите и ясни очи. Внезапно Сано си спомни прощалните думи на игумена към него: „Ти имаш любознателен дух и талант за разкриване на истината, сине мой. Този талант може да бъде благословия, но и проклятие. Дали истините, които ще разбулваш, ще донесат на теб и света мрак и беди или светлина и покой?“ Едва ли игуменът си спомняше техния разговор. С безпардонността на младостта навремето той бе пренебрегнал проницателната забележка на възрастния човек и никога не си бе представял, че ще дойде момент, в който ще оцени опасността в своя съмнителен талант.

Игуменът реши да прескочи официалностите и да премине направо към убийството:

— Реших, че е най-добре да изчакам идването ти, сосакан, преди да се погрижа за останките на нашия брат Ендо Азуманару, мир на душата му! Ще имаш пълната ни подкрепа за разкриване на убиеца…

Ендо!

Едва когато игуменът ги поведе нагоре по пътеката към вътрешните площи на храма, Сано пое дъх и попита:

— Мъртвият свещеник е бил потомък на Ендо Мунецуго?

— Да, точно така. Брат Ендо бе ръкоположен, след като се оттегли от служба в бакуфу. Искрено се гордееше с предците си. Но ти… откъде знаеш? Стражите ли ти казаха, че името на прадядо му е изписано на етикета към това зловещо бундори?

Сано и Хирата скришом размениха тържествуващи погледи. Четвъртото убийство окончателно затвърждаваше теорията им.

— Не — отвърна Сано и побърза да оневини стражите, като обясни как е стигнал до въпросното прозрение.

Минаха през една порта в края на пътеката и после се заизкачваха по стръмни стъпала.

— Какво е правил брат Ендо навън след мръкнало? — поинтересува се Сано.

— Той бе сред братята, които се грижеха за охраната, и оглавяваше нощния патрул…

Значи Убиецът Бундори определяше жертвите си съвсем целенасочено, като първо опознаваше навиците им, а после избираше най-подходящото време и място за убийството им. Всеки в махалата можеше да му каже за посещенията на Кайбара в аптекарския район, но вероятно бе платил на информатори, за да разбере къде да открие ронин Тозава. А за да научи с какво се занимава брат Ендо, вероятно бе попитал някого от свещениците в храма. Какво ли хладнокръвие и пресметливост са нужни, за да планираш всичко това, помисли си Сано.

Изкачиха се до главната сграда и още преди да влезе вътре, Сано усети атмосферата на страх и ужас, която цареше в светата обител. Тримата прекрачиха прага на основната храмова постройка и Сано за сетен път се възхити от масивната й конструкция с изсечени каменни колони и вълнообразни покриви. Пететажната пагода, осмоъгълното хранилище за сутри и камбаната на храма в дървеното й скеле караха хората долу да изглеждат като джуджета.