Лора Роуланд - Бундори

Сано стигна до „Хинокия“, слезе от коня и го върза за една от украсените с дърворезба колони пред магазина. Вратите стояха широко отворени и разкриваха изобилието от стоки вътре. По индиговите завеси на входа висяха хартиени фенери с изписани на тях реклами: „Памучни и копринени платове“, „Модерна конфекция“, „Достъпни цени!“

Сано пристъпи в магазина и плахо се огледа. Пространството бе разделено по дължина на две симетрични части — вляво чиновниците записваха поръчките и изчисляваха дължимите суми, а вдясно бяха разположени рафтовете с разноцветните топове платове и мострите на модни облекла. Сано се престори на купувач и започна да оглежда стоката, а всъщност тайно следеше кога ще се появи управителят.

— Сосакан сама, хей! Сосакан сама!

Сано трепна и се обърна по посока на гласа. Млад вестопродавец му махна и заразпитва на висок глас:

— Истина ли е, че има очевидци на убийството в храма Зоджо? Някой видял ли е убиеца?

— Иди си! — изсъска Сано.

Вестопродавецът обаче не отстъпи:

— Работата ми е да доставям новините на моите клиенти.

Сано посегна към меча си и момъкът побърза да изчезне през вратата. Но бедата беше сторена. Работата беше спряла, а чиновници и купувачи стояха втренчени в него. В този миг откъм улицата започнаха да нахлуват нови и нови хора — явно се бе разчуло, че следователят на шогуна е в „Хинокия“. Всички обкръжиха Сано и го засипаха с истерични викове:

— Заловете убиеца!… Този бундори съсипва търговията ми… Докога да чакаме!… Банди върлуват из улиците… Покайте се, грешници… Злодеят ще избие всички ни!…

Сано осъзна с горчивина, че е станал обществена фигура. Как тогава да извърши тайно разследване в „Хинокия“? Реши да опита в някой от другите магазини на Мацуй с надеждата, че ще успее да скрие самоличността си, докато получи някои отговори.

Опита се да се измъкне, но тълпата го притисна още по-силно. Внезапно прозвуча гневен мъжки глас:

— Какво става тук? Всички вън! Незабавно!

Виковете на тълпата преминаха в писъци и хората отстъпиха пред огромните тела на двамата мрачни самураи, които се появиха от дъното на магазина. За нула време вратите бяха затръшнати. „Хинокия“ бе опразнена и вътре останаха само служителите, Сано и… мъжът, когото бе дошъл да разследва — Мацуй Минору. Човекът, чиято търговска империя се разпростираше из цялата страна. Застанал между двамата си телохранители, той представляваше интригуваща и противоречива смесица от търговец и самурай. Кръглата му гола глава, пълни бузи и присвити очи, можеха да принадлежат на всеки охранен мъж от простолюдието. Носеше памучно кимоно на кафяви, черни и бежови ивици, вероятно най-евтиното от всички стоки в „Хинокия“, но при маншетите се показваше луксозната му копринена подплата — така богатите търговци заобиколяха закона, който забраняваше носенето на коприна от хора без благородническа титла. Имаше набита фигура, масивен врат, мускулести рамене и ръце, които издаваха дълги години опит с вдигане на тежки каси саке и топове плат.

Мацуй се поклони:

— Коничи уа, добър ден, сосакан сама. Използвате почивката си, за да напазарувате в моя скромен магазин? — прямият му поглед противоречеше на любезните думи и изразяваше открито самурайско предизвикателство, подсилено от двата му меча — символ на високото му положение в обществото. Сано знаеше, че Мацуй си е наел частен инструктор по кенджуцу, за да поддържа добра физическа форма. Изобщо, всичко в този човек сочеше, че макар и преуспяващ като търговец, той все още копнее по самурайското си минало. Възможно ли бе този копнеж да е съживил в душата му онези отминали героични времена и да е подхранил желанието за изпълнение на синовния дълг към праотеца генерал Фудживара? Сано огледа внимателно Мацуй от глава до пети — да, този човек бе достатъчно интелигентен и проницателен, за да е наясно с мотивите, довели пратеника на шогуна в магазина му. Сано реши да действа открито:

— Тук съм да помоля за съдействието ви за залавянето на Убиеца Бундори.

Сред продавачите в магазина се разнесе приглушен шепот, след което настъпи пълно мълчание. Мацуй се усмихна широко и отвърна преднамерено любезно:

— За мен би било чест да ви помогна, но не виждам как!

Сано се усмихна в отговор — поведението на Мацуй го принуждаваше да изиграе карта, която смяташе да запази като последен коз:

— Със сигурност ще ми помогнете, ако ми обясните връзката между Араки Йоджиемон и Ендо Мунецуго, чиито имена бяха прикачени към трофеите, и… — той млъкна за момент. Мацуй изглеждаше спокоен. Сано добави с пренебрежение: — … и някой си генерал Фудживара — довърши той.