Лора Роуланд - Бундори

Сано очакваше отказ, но въпреки това пламна от срам. Внезапно красотата на пейзажа му се стори непоносима. Преодоля сковаността си и отвърна:

— Разбирам, съдия Уеда.

При това срамът му се дължеше не само на това, че бе провалил надеждата си за престижен брак с привлекателна жена, а и защото съдията Уеда имаше репутация на честен и почтен човек, с когото всеки би се гордял да бъде в семейни отношения.

Бяха обиколили манастира Киумицу и сега стояха от онази страна, която гледаше към езерото. Освен това бяха изпреварили доста Ногучи и жените, затова спряха да ги изчакат. Съдията Уеда сложи ръка на рамото му:

— Желая ви успех в разследването и всичко най-хубаво занапред…

Думите бяха изречени с неподправена искреност, но Сано почти не ги чу, защото точно в този миг зърна позната фигура на балкона на манастира.

Облечен в ярко кимоно, дворцовият управител Янагисава съзерцаваше цъфналите вишневи дръвчета в падината. После се обърна и каза нещо на група мъже, сред които Сано съзря някои от най-влиятелните служители на бакуфу. Явно това бе съчетание между важно делово заседание и приятен излет. Сано не откъсваше поглед от Янагисава и прехвърляше наум възможностите.

Рано или късно, трябваше да застане лице в лице с дворцовия управител — ако не за да докаже вината или невинността му, то поне за да изгладят различията си. Опита се да изреди наум причините, поради които Янагисава не би могъл да бъде Убиецът Бундори. Дворцовият управител бе втори по ранг след Цунайоши, негов заместник и уважаван служител на бакуфу — безспорно бе твърде зает с държавни дела, за да се интересува от една отколешна родова вражда. Но името му бе в списъка на заподозрените и докато не се докажеше обратното, Сано трябваше да действа по предварително набелязания план.

— Аз ще изчакам дамите тук — каза съдията Уеда. — Може би вие желаете да повървите?

Съдията любезно му даваше възможност да се съвземе от отказа, преди да се присъедини към останалите и да се държи, все едно че нищо не се бе случило. Но Сано мислеше за друго — може би този момент бе единственият му шанс да говори с Янагисава, защото по всяка вероятност дворцовият управител щеше да му откаже официална частна визита.

— Благодаря ви, съдия Уеда — отвърна Сано и пое надолу по пътеката. Хвърли отново поглед към балкона и видя, че Янагисава го няма. Спря и зачака. Скоро дворцовият управител излезе от манастира и тръгна по алеята край езерото. Сано го последва по тясното мостче към малкия остров с храма на Бентен, богинята на водата. Янагисава стигна до острова и се отправи към портата на храма. Сано се изравни с него и пое дълбоко дъх:

— Ваше сиятелство — рече напрегнато. — Може ли да поговоря с вас?

Янагисава рязко се обърна. Разпозна Сано и доволното му изражение изчезна. Очите му потъмняха и от него на талази заструи враждебност.

— Нямам какво да ви кажа, сосакан — в гласа му звучеше злоба. — Как си позволявате да нарушавате уединението ми тъй нагло? Незабавно ме освободете от присъствието си!

Смелостта на Сано угасна, но той запази самообладание. Коленичи и каза припряно:

— Уважаеми съветнико, моля, кажете ми какво съм сторил, за да ви засегна тъй дълбоко. Каквото и да е и било, станало е неволно. Позволете ми да изкупя грешката си… — Сано се надяваше да омилостиви Янагисава и да го склони за разговор. Дворцовият управител злобно замахна с крак и дебелата подметка на дървения му сандал уцели Сано в рамото. Той падна по гръб. От гърдите му се изтръгна вик на болка и изненада. В следващия миг бе обзет от гняв, но Бушидо му забраняваше да се опълчва срещу доверения човек на господаря. Янагисава застана над него със стиснати до тялото юмруци:

— Не можеш да изкупиш грешката си, щом се опитваш да ме набедиш за убиец!

— Не ви набеждавам в нищо — възкликна Сано, слисан от необичайния за дворцовия управител изблик на гняв. Очевидно не смяташе за нужно да поддържа привидната си благост. Сано се изправи залитайки. Да, явно шпионите в крепостта вече бяха докладвали на Янагисава, че Ногучи е издирвал потомците на генерал Фудживара. — Просто разследвах една улика… Откъде да знам, че по потекло сте свързан с убийствата? Повярвайте, по отношение на вас разследванията ми ще бъдат чиста формалност в името на едно щателно разследване… На никого не съм и споменавал, че сте в числото на заподозрените, дори и през ум не ми е минавало да ви обвинявам… Според мен е абсолютно невъзможно вие да сте Убиецът Бундори — Сано нарочно говореше страхливо и раболепно, а в същото време внимателно наблюдаваше реакциите на дворцовия управител.