Лора Роуланд - Бундори

— Тереу Отани, васал на владетеля Маеда — отвърна капитанът, когато го попитаха за името му.

Стражите, очевидно стреснати от строгия му вид, го пуснаха, без да го претърсват и да му задават повече въпроси. При следващата порта Чуго се представи като Сабуро Ишино, васал на владетеля Кий. Сано настръхна от неясно предчувствие. Нима капитанът минаваше под прикритието на псевдоними, за да не може никой да съобщи, че го няма на поста му? Или защото възнамеряваше да извърши убийство и не искаше свидетели, които да съобщят, че са го видели близо до местопрестъплението?

Следващият ход на капитана напълно го слиса. Чуго сви в една пуста улица със затворени магазини. Скрит зад голяма фирмена табела, Сано видя как той слезе от коня си и го върза пред единствената осветена постройка, хвърли по един поглед в двете посоки на улицата и се изкачи до вратата на магазина. Почука, някой му отвори и той изчезна вътре.

Сано се огледа, но не видя жива душа наоколо. Слезе от коня си и върза животното за един стълб. После крадешком се запромъква към магазина и през прозрачните хартиени прозорци видя вътре четири неясни фигури, които се движеха из осветената стая. Единият бе Чуго, но кои ли бяха другите трима? Толкова му се искаше да види! Но прозорците бяха обезопасени със здрави решетки, а дървената врата, измазаните с хоросан стени и сламеният покрив изглеждаха солидни.

Върна се предпазливо при коня си, отвърза го и сви заедно с него в една улица, която минаваше точно зад магазина. По нея се въргаляха вонящи дървени сандъци за боклук, кофи с отходни отпадъци и всякакви нечистотии. Тъмнина обгръщаше всичко и Сано пипнешком пристъпи напред, за да достигне постройката, в която бе изчезнал Чуго. Забеляза пълзящата към него фигура чак когато ги делеше само една ръка разстояние. Тревога избухна в гърдите му като безгласен вик. За миг той регистрира зловещия вид на мъжа — ниската, прихлупена над лицето шапка, ръката под широкото наметало, която несъмнено стискаше оръжие. И внезапното спиране, което означаваше, че той също го бе видял. Сано не изчака да го нападнат, а пръв се хвърли срещу убиеца. Ударът при силния сблъсък разтърси костите му и изтръгна приглушен вик. Двамата се строполиха на земята, Сано започна да се бори, за да притисне противника си, но явно той бе опитен боец и бързо стовари тежък юмрук върху челюстта му. После заби коляно в корема му. Претърколиха се и Сано блъсна главата си в голата земя. Все пак успя да се съвземе и да сграбчи с две ръце врата на нападателя. Мъжът захърка и се задави. Тялото му се загърчи в отчаяни усилия да се освободи от хватката на Сано.

— Кой те нае? — попита Сано с пронизителен шепот, задъхан от усилията да удържи мятащото се тяло. Притискаше го, но не достатъчно, за да го умъртви. Искаше противника си жив, за да отговори на въпросите му: — Кой те изпрати? Говори!

Този път нападателят се отпусна и разпери ръце, показвайки, че се признава за победен.

— Добре — изхриптя непознатият. — Само пощадете живота ми, моля!

Сано предпазливо свали ръцете си от гърлото му и се отпусна на колене. Така и не видя юмрука, който се стовари върху брадичката му, метна го назад и го запрати в стената. Ушите му забучаха. Заслепиха го яркочервени фойерверки. Докато с мъка се изправяше на крака, видя как противникът му се хвърля срещу него с вдигнат меч. Сано измъкна собствения си меч, но преди да нанесе първия си удар, изведнъж разпозна нападателя си и изумление скова ръката му.

— Хирата?

Младият дошин замръзна. Очите му се ококориха от стъписване и ужас. В следващия миг отпусна меча си.

— Сосакан сама!

— Шшшт! — Сано сложи пръст върху устните си. — Хирата, съжалявам, че те нападнах — прошепна той. — Но какво правиш тук?

Хирата се свлече на колене и се поклони.

— Сосакан сама, гомен насай, съжалявам и хиляди извинения, че ви ударих! Просто изпълнявах заповедите ви… — и той поясни със съскащ, възбуден шепот: — Мацуй Минору е вътре!

Слисан, Сано се втренчи първо в Хирата и после в магазина, където бе влязъл Чуго. Какво правеха вътре двамата заподозрени?

Чуго коленичи на пода в лихварския магазин, наблюдавайки как братовчед му Мацуй сипва саке. Осветеното главно помещение на магазина бе празно, служителите на търговеца отдавна си бяха отишли. Везните, с които теглеха златото, стояха неподвижни до сметалата за пресмятане на стойността му. Двамата нощни пазачи се бяха оттеглили в помещението в дъното, където охраняваха парите и документите. От многобройните клиенти на Мацуй бе останал само натрапчивият мирис на тютюн, който за Чуго бе символ на покварата на парите. Почувства се омърсен, сякаш самото му присъствие тук петнеше духа му на воин. Стомахът му се сви от дълбока ненавист към Мацуй — търговеца, бившия самурай, живо въплъщение на алчността и безчестието. За нещастие му бе роднина.