Лора Роуланд - Бундори

Но Янагисава сякаш не го чуваше. Очите му святкаха и при всяка дума се самозапалваше:

— Ти гледаш да унищожиш репутацията ми, да настроиш шогуна срещу мен, да ме оклеветиш, да очерниш дедите ми… — слюнки хвърчаха от устата му. — Няма да търпя това. Чуваш ли?

Сано онемя от твърденията на Янагисава. Никога не се бе замислял, че дворцовият управител може да има подобни мотиви за омразата си към него. Нямаше смисъл да го убеждава, че не се е опитвал да го злепоставя, пък и Янагисава едва ли щеше да му повярва. И понеже вече нямаше какво да губи, Сано реши да продължи разследването си:

— Ваше сиятелство, вие можете и сам да докажете невинността си, като съобщите къде сте били по време на убийствата… Ако имате задоволително алиби, въпросът отпада и…

Янагисава го сграбчи за яката и го придърпа толкова близо до себе си, че лицата им почти се докоснаха:

— Слушай, сосакан, и ме чуй добре — изсъска той. Гневът бе изкривил лицето му в грозна гримаса. — Аз съм най-висшият служител на негово превъзходителство, а ти си просто негов лакей за още три дни. Нямаш право да ме разпитваш и аз не съм длъжен да ти отговарям… — резлива слюнка опръска Сано в лицето. — И ако продължаваш да ме тормозиш с непристойни въпроси и фалшиви обвинения, ще те… — внезапно Янагисава спря, пусна Сано и отстъпи назад. Пое си дълбоко въздух и шумно издиша. После приглади дрехите си, а фините му черти застинаха в обичайната вежлива маска. Само очите му бяха тъмни и бездънни от омраза. Когато заговори отново, гласът му прозвуча като от отвъдното: — Знай, че няма да ти позволя да завършиш успешно мисията си. И преди да съм приключил с теб, драги ми сосакан, ти ще цивриш и ще се молиш за привилегията да се озовеш на кораба за остров Садо! — после се обърна и се отдалечи.

Обзет от отчаяние, Сано пое към крайбрежната алея, където го чакаха Ногучи, съдията Уеда и жените. Наложи си ведро изражение, но мислите му продължаваха да кръжат около разговора с Янагисава. Не успя да събере необходимите доказателства за виновността или невинността на дворцовия управител. И какво ще прави сега?

Приближи се до храма и се втрещи. Вдясно людете от свитата на Янагисава се качваха на върволица паланкини, до които стояха носачи, готови да поемат обратно към Едо. Янагисава се поклони на другите висши сановници и влезе в първия — в паланкина с изрисуван огнен дракон върху лакираните черни врати. После носачите вдигнаха паланкина и минаха с бързи стъпки покрай него. Сано не чуваше повече тропота на нозете им, погледът му се замъгли и в съзнанието му Янагисава стана най-важният заподозрян. Тутакси го обзе ужасен страх — подвигът, чрез който се надяваше да осигури място на своята фамилия в историята, щеше да му коства живота. Янагисава държеше под контрол всички в бакуфу и Сано щеше да бъде заклеймен като предател, задето си е позволил да го хули и обвинява. За да остане верен на справедливостта и да изпълни задълженията си, той трябваше просто да посече дворцовия управител и после да извърши самоубийство, за да се отърве от опозоряване, залавяне и екзекуция. Защото според суровите канони на Бушидо „най-възхитителният подвиг за един самурай е да се пожертва за своя господар, а когато трябва да освободи управлението на своя господар от нечие покварено въздействие, самураят трябва да убие недобросъвестния васал на господаря си и после да извърши ритуално самоубийство, за да избегне опозоряване и да осигури вовеки веков почести за своя клан!“.

И въпреки че мисълта за ритуалното самоубийство сепуку пронизваше душата му като северен вятър, Сано продължи да води разследването си. Още щом се върна в крепостта, се зае да следи Чуго Гичин, макар да вярваше, че ще оползотвори по-пълноценно времето си, ако следи Янагисава. Скоро постоянството му се увенча с успех — началникът на дворцовата охрана напусна крепостта и се отправи към района, където бяха разположени именията на даймио. Пое на юг, свел глава, сякаш се страхуваше да не бъде разпознат. Сано го следваше на безопасно разстояние, но щом навлязоха в Нихонбаши, капитанът стана по-бдителен — започна да криволичи из улиците, внезапно сменяше посоката, често хвърляше поглед през рамо. Вниманието на Сано бе съсредоточено изцяло в усилия да не издаде присъствието си. Нарочно изостана, но замалко да го изгуби и затова препусна в галоп из околните улички. При портите на една съседна махала го забеляза отново и успя да чуе как Чуго отговоря на въпросите на стражите: