Лора Роуланд - Бундори

Сега Чуго се разгневи при мисълта за дълговете, които той и неговият господар имаха към Мацуй. Нима точно сега братовчед му намери удобен момент да си иска заема? Чуго не бе в състояние да се разплати. Имаше сериозни разходи и не разполагаше със заделени пари в брой.

— О, ти си точен платец, Чуго сан. Няма какво да обсъждаме… поне по този въпрос… — усмихна се търговецът.

— Тогава какво искаш? — попита Чуго с привидно безразличие.

Усмивката на Мацуй изчезна като смъкната завеса:

— Трябва да поговорим за убийствата бундори и как да се защитим…

— Не разбирам — взе да го усуква Чуто.

— Сосакан на шогуна е научил тайната за генерал Фудживара и за враждата, която свързва него… и нас… с убийствата. Разговарял е и с теб, нали?

— Откъде знаеш? — попита Чуго, разтревожен както от информацията, с която разполагаше Мацуй, така и от факта, че Сано е разпитвал търговеца. — Кой ти каза?

Мацуй сви раздразнено рамене:

— Имам достатъчно клиенти в крепостта, чийто дългове опрощавам срещу различни услуги. Не е важно кой ми е казал. Важното е ти ли издаде на сосакан Сано семейната тайна?

Тази тайна, предавана от поколение на поколение — след смъртта на генерал Фудживара, бе единствената връзка между иначе разединените клонове на рода.

Чуго си спомняше деня, в който баща му го посвети в нея.

Бе първият ден от седмия месец преди десет години. Чуго тъкмо бе назначен за началник на стражата и оглеждаше района около крепостта, когато внезапно чу името си и се обърна. Видя баща си, който куцукаше към него надолу по оградената с високи зидове пътека.

— Какво има, ото сан? — разтревожен, Чуго избърза да посрещне стареца, който никога до този момент не бе прекъсвал работата му.

Баща му отказа с жест ръката, която Чуго бе протегнал към него, за да го подкрепи.

— Сине, ти следваш Пътя на воина по начин, който представлява гордост за рода ни. Сега трябва да ти кажа нещо много важно. Ела.

Двамата тръгнаха бавно по пътеката нагоре по хълма. Ръмеше и дъждовните капки се стичаха по бронята на Чуго и наметалото на стареца. От земята се издигаше пара. Над крепостта се носеха ниски облаци, натежали като неизречената тайна на баща му. Двамата спряха отвън пред северозападната кула и старецът заговори приглушено с мрачна тържественост. След като му разказа всичко, Чуго онемя от изненада и гняв пред ужасната несправедливост, която генерал Фудживара така храбро се бе опитвал да поправи. Грандиозността на тайната го остави без дъх и стовари върху плещите му огромна отговорност.

— Като глава на семейството след моята смърт ти трябва да предадеш тайната на най-големия си син, преди да си отидеш от този свят. Иначе не бива да говориш за нея пред никого, дори и пред своите братовчеди, които също ще научат за нея от своите бащи. Трябва да пазиш тайната жива, за да може един ден, когато му дойде времето, някой от потомците на генерал Фудживара да завърши започнатата от него благородна мисия.

— Да, ото сан.

През изминалите десет години Чуго бе пазил тайната ревностно в очакване на някакъв знак за действие. Как смееше Мацуй да предполага, че ще издаде тайната на сосакан Сано?

— Разбира се, че не съм аз! — отсече Чуго.

— Добре! — Мацуй отново си наля саке. — Сосакан Сано се е досетил, че причината за убийствата се крие някъде в миналото на нашия род, но без да знае мотива, не може да ни предяви никакво обвинение. Ако запазим тайната, няма да успее да ни навреди… — замълча за миг и после добави: — И ако възнамеряваш да я използваш, за да отклониш подозренията му към други, не забравяй, че тя те прави съучастник…

— Нямам от какво да се страхувам — заяви Чуго в знак на протест. — Имам желязно алиби… Може би ти имаш опасения, защото не можеш да се похвалиш със същото?

Мацуй се разсмя звънко.

— Не ставай смешен. Телохранителите ми ще гарантират за мен. Но аз разполагам и с друго алиби, което е даже по-добро — моята невинност. Защото аз не съм убиец…

Чуго се втренчи в Мацуй, удивен, че може да лъже с такава съвършена искреност. Той знаеше със сигурност, че търговецът бе убивал. Преди няколко години целият град бе потресен от новината, че един млад търговец е бил посечен в дома на Мацуй, защото домакинът го взел за крадец. Нещата бързо се потулиха, но Чуго успя да разбере, че младият търговец бил главен съперник и конкурент на братовчед му. Фактът, че негов кръвен родственик бе извършил убийство заради чисто финансова изгода, дълбоко го бе огорчил.