Лора Роуланд - Урагири

За съжаление обяснението звучеше приемливо. При положение че Сано не може да припише убийството на една проститутка, следващият безопасен избор е търговецът. Не е изключено бакуфу дори да приветства осъждането на Урабе като основание да сложи ръка върху парите му.

— Чувам, че бизнесът ви не върви — смени темата Сано.

Урабе рязко обърна глава с гневно изражение:

— Не е вярно. Кой ви го каза?

— Неудачно сключени сделки напоследък? — притисна го Сано. — Парични затруднения?

Урабе се огледа да види дали някой не ги е чул, и постави предупредително пръст върху устните си.

— Само малки спънки, нищо повече. Не искам слуховете да стигнат до моите банкери.

— Какви спънки?

— А-а — търговецът махна с ръка. — Мислех, че цената на медта ще се повиши, затова взех пари на заем и купих доста. Когато дойде ред да я продавам, бакуфу определи доста по-ниска цена. Но ще се оправя. Това е бизнес — ту печелиш, ту губиш.

— Холандците май купуват доста мед от нас, нали? — попита Сано. Урабе потвърди и той продължи:

— Значи медта, която сте купили на висока цена, бе продадена на загуба. Така ли ви измами в сделката Ян Спаен?

Урабе се намръщи.

— Никой не ме е мамил. Със сигурност не и варвари. Бакуфу определи цената. Спаен няма нищо общо със загубата ми.

Сано усети, че някой ги наблюдава, и се обърна. На пътеката наблизо стоеше една жена, а слънцето я огряваше откъм гърба. Сърцето му спря, после заблъска в радостен ритъм, когато видя прибраната назад коса, очертанието на квадратното лице. „Аой!“

Фигурата се приближи и илюзията изчезна. Бе около четиринайсетгодишно момиче с прибрани зад ушите коси, облечено в розово кимоно. Единствената прилика с Аой бе формата на лицето й. Нослето й бе малко и кръгло, а устните — две нежни розови листенца. При нея напълно отсъстваше невъзмутимото самообладание на Аой, а очите й грееха с невинността на младостта. Възрастна жена с кисела физиономия и двама слуги, явно нейните придружители, се носеха след нея.

— Ото сан — извика момичето. — Татко.

Урабе махна с ръка да я спре.

— Не сега, зает съм.

— Сумисамен, ото сан — гласът й бе свенлив и нежен. Тя се поклони и бързо се оттегли.

— Съжалявам, че ни прекъснаха — каза Урабе. — Това беше дъщеря ми Джунко. Най-малката, единствена все още неомъжена — той поклати мрачно глава. — Четири дъщери и нито един син. Със сигурност боговете са ме проклели. Можеха поне да ми изпратят някой богат зет, подходящ да ми бъде съдружник в търговията. Но не — от тези, които имам засега, единият е пияница, вторият — нехранимайко, третият — малоумник. Джунко е последният ми шанс да се сдобия с капитал и талант в семейството. Смятам добре да спечеля от зестрата й.

Сано проследи с поглед Джунко, която обикаляше из пазара. Трябваше ли да прекара остатъка от живота си, припознавайки Аой във всяка срещната жена? Той си пое дълбоко дъх и си наложи да се съсредоточи върху разследването.

— Вие продавате на холандците и други стоки, освен мед, нали? Бяхте ли в приятелски отношения със Спаен?

— Разбира се.

— Ако не сте били на Дешима онази нощ, тогава къде бяхте? — попита Сано.

Урабе вирна брадичка и загледа предизвикателно.

— Работих до късно в магазина, после се прибрах и заспах. Моите служители и жена ми могат да го потвърдят.

Сано не повярва на това алиби — жената на Урабе имаше личен интерес, а служителите му щяха да кажат, каквото им заповяда господарят им. При все това, дори Урабе да имаше мотив да убие Спаен, щеше да е трудно да се докаже присъствието му на Дешима. Откъм пътеката до него достигна нежният глас на Джунко, която пееше:

Сано видя как тя взе и заоглежда една ваза наклонила грациозно глава. Неволно си представи Аой на нейно място. С мъка отмести поглед към Урабе и попита:

— Чувам слухове за някакви тайнствени светлини в пристанището край Дешима — започна той.

Песента на Джунко секна и се разнесе силен трясък. Сано погледна натам и срещна уплашения поглед на момичето. То бързо се наведе и започна да събира парчетата от разбитата ваза. Търговецът китаец се приближи към нея с гневни викове.

— Непохватно момиче — разфуча се Урабе. — Сега ще трябва да платя тази ваза. Какво попитахте?

Видът на Джунко издаваше, че е слушала внимателно. Защо се интересуваше тя от тази част от разговора им? Сано повтори въпроса си и добави: