Лора Роуланд - Урагири

Сано навлезе в селището и се озова сред оживен площад. Китайски търговци стояха до сергии, украсени с червени фенери и отрупани с порцеланови съдове, топове естествена коприна, бурета със захар, терпентин, камфор и смирна, тиково дърво от Камбоджа, корени от женшен от Корея, книги, лекарства и всякакви екзотични стоки. Продавачите сновяха насам-натам, а опашките се виеха все по-дълги, докато траеше пазарлъкът с клиентите. Пръстите на търговците светкавично отмятаха мънистата на сметалата и изчисляваха цените. Бързата им реч привнасяше някаква трескавост в пазарната атмосфера. Китайците се ползваха с повече привилегии от холандците — годишно пристигаха по седемдесет техни кораба; те притежаваха оръжие, можеха безпрепятствено да напускат своя жилищен район, имаха собствен храм.

Сано вдигна поглед към червената пагода горе на хълма и си припомни какво му бе разказал Хирата — за тайнствени светлини в пристанището и за омразата на китайския игумен към холандеца.

В края на редицата от сергии, покрай която Сано се движеше, търсейки Урабе, внезапно настъпи суматоха. Двама китайски търговци с викове се нахвърлиха един срещу друг. Размахваха юмруци и се ритаха.

Намиращите се наоколо техни сънародници се струпаха около побойниците, крещяха и махаха възбудено. Подаваха си монети — вместо да прекратят уличната свада, те залагаха!

— Престанете! — японската стража разтърва биещите се и разпръсна събралата се тълпа. — Забавлението свърши. Залавяйте се за работа!

Сано наблюдаваше удивен. Като учен той винаги бе смятал, че великото Средно царство 21 21 В Средновековието — Китайската империя; от убеждението, че се е намирала в центъра на Земята — Б.пр. е извор на знания и цивилизованост.

Много устои в японската култура бяха дошли от Китай — будизмът, конфуцианската система на образование и управление, медицината, официалната писменост. Китайското влияние бе оформило облика на японската архитектура, музика, изкуство и литература. Китайските учени бяха изнамерили стоманата, лака, хартията, порцелана, кибрита, барута, печатарството и компаса. Тези китайци, които Сано виждаше сега, приличаха на истинска паплач. Лишен от своите илюзии, той приближи един от стражите и го попита:

— Къде мога да намеря търговеца Урабе?

Стражът посочи.

— Ето го там при сергията за дървен материал, със зеленото кимоно. Напоследък търговията хич не му върви.

Сано си проправи път до Урабе — четирийсет и пет годишен смръщен мъж, който тъкмо оглеждаше няколко дъски.

— Това дърво е проядено от червеи — заяви Урабе. — Няма да платя повече от петдесет моме 22 22 Средна японска монета — Б.пр. за всичките.

Китайският търговец срещу него избухна в гневни крясъци.

— Е, тогава сделката се проваля. Довиждане.

Г-н Урабе тръгна надолу по пътеката и даде знак на хората си да го последват. Китаецът забърза след Урабе. Говореше нещо неразбрано, молеше се и жестикулираше.

— Последно, седемдесет моме — проскърца Урабе с войнствено издадена напред брадичка. — Или приемаш, или повече нямаме приказка.

Китаецът се съгласи с явна неприязън. Размениха парите и носачите на Урабе натовариха дървения материал. Сано пристъпи напред.

— Урабе сан — каза той. — Аз съм Сано Ичиро, сосакан на шогуна. Разследвам убийството на холандеца Ян Спаен и бих желал да поговоря с вас.

„Е, и какво?“, говореше изражението на Урабе, но — на глас той каза:

— Разбира се, господарю.

— Какво се случи между вас и Спаен, когато се срещнахте на Дешима онзи ден вечерта?

— Съжалявам, но грешите — Урабе свърна по пътеката към друга сергия. — Не съм бил на Дешима, откакто варварите продаваха стоките си там миналата година.

Предупреден, че името на Урабе липсва в книгата за посетители, Сано бе очаквал той да отрича.

— Искате да кажете, че не сте виждали Ян Спаен оттогава?

— Точно това казвам. Кой твърди, че съм бил там онзи ден вечерта?

— Свидетел, който ви е видял там — отвърна Сано, тъй като не желаеше да разкрие източника си.

Урабе се изсмя презрително.

— Обзалагам се, че е курвата на Спаен. Ха, прав съм, нали? Всичко, което Пеони говори за мен, е лъжа. Иска да ми навлече неприятности.

— И защо Пеони ще иска да ви навлече неприятности?

— Миналия месец бях на една забава в „Полумесец“. Отидох да си купя питие, потърсих си кесията. Нямаше я. Огледах се наоколо и видях онази грозна курва да се измъква от стаята ми. Предположих, че тя е задигнала кесията, и я обадих на Минами. Той я последва, взе кесията и я наби. Затова сега тя ме мрази. Когато сте я попитали за варварина, тя ви е насочила към мен от злоба.