Лора Роуланд - Урагири

— Да се позабавлявам? — повтори думите му Хирата, без да може да скрие обидата си от отстраняването и страха си за Сано.

— Губернатор Нагай, ще ви бъда признателен за всички подробности, които можете да ми дадете, свързани с изчезването на варварина — каза Сано. — Кой го е забелязал и кога?

Губернаторът предложи още чай и сладки, вече нетърпелив да съдейства.

— Призори, по време на обичайната проверка — комендант Охира и стражите.

— Още колко холандци има на Дешима? Някой разпитвал ли ги е? Къде може да е отишъл търговският директор Ян Спаен и по каква причина? — когато Сано се запъна при произнасянето на странното име, пулсът му се ускори в очакване на отдавна желания досег с толкова непознати неща.

— Понастоящем в Япония има шестима варвари, които дойдоха преди две години и останаха да охраняват стоките в техния склад. Обаче в момента отсъстват трима, тъй като са на визита при различни даймио. Стражите на Дешима са разпитали останалите двама. Те твърдят, че не знаят нищо, но може и да лъжат. За да предизвикам отзивчивостта им, съм разпоредил да ги държат под домашен арест без хляб и вода.

— Усилията ви са похвални — каза Сано. — Аз ще отида до Дешима и ще видя дали холандците няма да проговорят, докато войските продължават издирването. Има ли преводач, който да ми съдейства? — Сано знаеше, че варварите съвсем преднамерено бяха лишени от възможността да научат японски, за да се предотврати всякакъв евентуален контакт с гражданите.

— Да. Добре… Разбира се — каза губернаторът. — Но първо вие и вашият помощник трябва да положите клетвата, която се изисква от всеки, комуто се налага да общува с чуждоземците… — той плесна с ръце и нареди на слугата да доведе двама служители. Те се появиха почти моментално и поставиха пред Нагай поднос с два свитъка, руло обезцветен плат, паничка с туш и дълга остра игла. После коленичиха от двете страни на губернатора. — В мое присъствие, както и в присъствието на двамата ми помощници в качеството им на свидетели вие трябва да прочетете на глас изписаното върху свитъците — каза Нагай на Сано.

— „С настоящото се задължавам да отказвам на чуждоземците всякакво общуване, съдействие или приятелство, което открито може да постави чуждестранните интереси над тези на Япония“ — прочете Сано. — „Освен това обещавам никога да не изповядвам християнската религия. Ако не спазя поетите обещания, нека боговете, бакуфу и негово превъзходителство шогунът накажат мен, моето семейство и съучастниците ми.“

— Стъпчете християнската икона — нареди губернатор Нагай.

Слугата разпъна парчето плат на пода: портрет на дългокос варварин с брада и златист ореол около главата. Сано стана и стъпка образа.

— Сега подпишете свитъка, ако обичате.

Сано коленичи. От кесията на кръста той извади личния си печат, потопи го в мастилото и го притисна върху листа. После взе иглата и я заби в пръста си. Болката сякаш омаловажи клетвата. Капката кръв, която изстиска върху свитъка, символизираше кръвта, която щеше да пролее, в случай че престъпеше дадената клетва.

Точно когато Хирата на свой ред приключваше с процедурата, в стаята се втурна един от стражите.

— Почитаеми — изрече той припряно, свличайки се на колене, свел глава в почтителен поклон. — Моля да ме извините, че ви прекъсвам, но към пристанището приближава един холандски кораб!

— Да. Колко неприятно. Добре… — губернаторът се обърна към Сано и погледът му стана суров: — Холандците не могат да слязат на сушата в този момент. Всички сили по безопасността са заети с диренето на търговския директор Спаен и няма кой да ескортира кораба. Би било опасно да пуснем тълпа варвари на японска територия без необходимия надзор. Законът го забранява. Трябва да съобщите на капитана да изчака извън пристанището, докато не бъде намерен Спаен… — по тревогата в гласа му Сано се досети, че това съвсем не е лека задача. В гърдите му се надигна страх. В какво го бяха забъркали любопитството и желанието му за лична реализация? Но бе твърде късно да преосмисля решението си. Вече бе предложил услугите си и сега дългът го зовеше. — Личната ми лодка ще ви откара до холандския кораб — заяви губернаторът с искрено облекчение, че вече не носи отговорността по въпросите, свързани с изчезналия варварин. — Ще ви превежда главен преводач Ийшино — Нагай се усмихна на Сано: — Желая ви успех, сосакан сама.

Сано се бе вкопчил в парапета на баржата на губернатор Нагай, която се носеше по канала на пристанището към холандския кораб. При пътуването от Едо нито веднъж не бе повален от морска болест, сега обаче стомахът му се бунтуваше, а по тялото му лазеха ледени тръпки въпреки жежкото слънце. От гледката на подскачащите вълни и оставащите зад гърба им скали му се виеше свят и той безмълвно се молеше за кураж.