Лора Роуланд - Урагири

— Доведох пратениците на шогуна при губернатор Нагай — чу Сано гласа на служителя от Нагасаки.

Влязоха в предния двор, претъпкан с конници и воини пешаци.

— Оттук, моля — официалният придружител въведе Сано, Хирата и капитана в просторната двуетажна къща.

Те оставиха мечовете и обувките си в преддверието и прекосиха дълъг коридор. В стаите, покрай които минаваха, служители спореха на висок глас, секретари пишеха доклади за бедствието, а слугите се щураха между тях, за да им угодят. В края на коридора, при вратата към вътрешната градина, стояха двама мъже. Единият бе около петдесетгодишен, с широки рамене и силни гърди. На кръста му висяха два богато инкрустирани меча. Коприненото му кимоно в ръждив цвят, изрисувано със златисти листа от гинко 8 8 Широко разпространено китайско декоративно широколистно дърво с ветрилообразни листа и месести жълти плодове — Б.пр. , подчертаваше румения цвят на лицето му. Сивеещата му коса, опъната силно зад обръснатото теме, блестеше от втритото в нея масло.

— Ще бъде много зле за нас, ако не го открием незабавно — говореше ядно той. Въпреки гнева гласът му притежаваше особена мекота и мелодичност — като на актьор в театрална трупа Кабуки 9 9 Класически японски театър с пищни костюми и стилизирана актьорска игра. Възниква в началото на XVII в. Включва музика и танци, основава се на популярни легенди и всички роли се изпълняват от мъже — Б.пр. . Той избърса с ръкав оросеното си с пот чело. — Какъв провал!

Другият мъж бе възсух самурай в прости одежди, с пепелява коса и скована стойка. Заговори тихо, но Сано дочу:

— … никога нямаше да се случи, ако…

— Какво трябва да означава това? — в мекия глас на първия прозвучаха резки нотки. — Ти трябваше… — и тогава той забеляза новодошлите.

— Губернатор Нагай, позволете да ви представя пратениците на шогуна — умело обяви появата им техният придружител.

— Тук съм, за да извърша инспекция на Нагасаки, почитаеми — каза Сано, когато дойде неговият ред.

Губернатор Нагай овладя яда си, поклони се галантно и лицето му придоби най-благо изражение.

— Добре дошли в Нагасаки. Надявам се, че сте пътували приятно? Да. Добре… — думите му се изливаха в плавен поток. — Извинете ме за моментната суматоха. Но вече всичко е под контрол… — в Едо Сано бе чувал благосклонни отзиви за губернатор Нагай. Чиновниците възхваляваха уменията му на управник, които го бяха издигнали от низш провинциален инспектор до специалист по финансите и му бяха спечелили благоволението на Токугава. Но имаше и противници, които твърдяха, че злоупотребява с властта си за лично облагодетелстване и винаги се измъква безнаказано заради таланта си да угажда на подходящите хора. Губернатор Нагай направи жест към своя събеседник: — Това е Охира Йонемон, комендант на Дешима. Тъкмо тръгваше, за да се увери, че няма да има повече инциденти с изчезнали варвари.

Охира се сбогува с безмълвен почтителен поклон. Беше восъчно блед, с морави торбички под очите, сякаш не бе мигвал от дълго време. Сано знаеше, че този човек ще понесе главната вина за всички проблеми в Дешима.

Капитанът пристъпи напред.

— Заповедите на почитаемия дворцов управител Янагисава — каза той и подаде на губернатора сложен в калъф свитък.

Губернатор Нагай прочете документа с непроницаемо изражение и все така сърдечно се обърна към Сано:

— Да. Добре. Елате да отидем в личния ми кабинет и да обсъдим плановете ви за инспекцията.

След като нареди на един от помощниците си да настани капитана в пристройките, той отведе Сано и Хирата на горния етаж в светла просторна стая. Плъзгащи се врати водеха към балкон, откъдето се разкриваше великолепна гледка: покривите на града се спускаха надолу към брега в живописен безпорядък; в далечината небе и море се сливаха в лазурна синева; пристанището тънеше в блажен покой. Топлият бриз довяваше приглушени улични шумове. Губернатор Нагай коленичи зад бюрото си с гръб към отрупаните с папки рафтове. Сано и Хирата коленичиха срещу него върху копринени възглавници на пода. Помещението бе подредено като най-обикновена канцелария, но една странна особеност привлече вниманието на Сано: в нишата върху масичка с високи вретеновидни крака стоеше дървена кутия с големината на човешка глава. На предната страна имаше бял емайлов кръг с дванайсет странни символа, инкрустирани със злато. От центъра на кръга излизаха тънки златни стрелки. Кутията издаваше високи ритмични, подобни на щракане звуци.