Лора Роуланд - Урагири

— Виждам, че сте забелязали моя европейски часовник — каза губернатор Нагай, отправяйки към предмета ласкав поглед. — И часовникът, и масата са ми подарък от холандския търговец, който изчезна. Директорът на търговска компания „Ист Индия“ Ян Спаен.

— Великолепни са — каза Сано.

Подаръците ясно издаваха какво богатство можеше да натрупа всеки по-високопоставен служител в Нагасаки от презокеанската търговия. Но Сано се интересуваше не от парите, а от мисълта да се запознае с онези варвари, чиято култура бе произвела такива чудеса, като този механичен уред за отмерване на времето.

— Вие се радвате на завидна слава, сосакан сама — заяви губернатор Нагай. — Последния път, когато бях в Едо, чух как сте заловили убиеца Бундори.

За да се предотврати съсредоточаването на твърде много власт в ръцете на една-единствена личност, Нагасаки всъщност имаше трима губернатори, които управляваха града последователно. Докато единият бе в Едо, за да се отчете пред шогуна и да види семейството си, държано в столицата като залог за доброто му поведение, другите двама встъпваха в длъжност поред.

— Негово превъзходителство прояви специален интерес към разследването на убийствата Бундори — отвърна Сано. Нарочно спомена шогуна, за да неутрализира безспорно негативните „инструкции“ на Янагисава и да подчертае пред губернатора, че се радва на закрилата на Токугава.

— Да. Разбира се. Добре… Е, радвам се, че сте мои гости. Ще бъда щастлив да ви предложа хубав дом, слуги и коне.

— Благодаря ви, Нагай сан — в този миг един слуга донесе чай и сладки, които Сано прие, опита и похвали според етикета. — Сладките са неповторими на вкус и аромат. Какви са подправките?

— Мускатов орех и канела — отвърна губернатор Нагай. — От индонезийските Острови на подправките 10 10 Старо име на Молукските острови (група острови в Малайския архипелаг) — Б.пр. . Тук, в Нагасаки, чуждите търговци ни носят аромати от цял свят.

Това бе репликата, от която Сано толкова се нуждаеше.

— Вероятно ще започна инспекцията с оценка на настоящото положение на търговията с чужди страни… Като начало — на търговията с Холандия… — Сано самоубийствено търсеше начин да осъществи своята отдавнашна мечта да види варвари.

— Да, добре… — губернатор Нагай се усмихна и отпи от чая си. — Опасявам се, че настоящото състояние на холандско — японските отношения не е съвсем типично — той погледна през прозореца. Надолу по хълма улиците все още бяха изпълнени с войски, които диреха изчезналия търговец. — Ако точно сега инспектирате Дешима, докладът, който ще изпратите обратно в Едо… и на дворцовия управител Янагисава, няма да бъде съвсем точен.

Дали губернаторът молеше Сано да не критикува администрацията му, или намекваше, че Янагисава би подкрепил отказа му? Каквито и да са причините на Нагай да споменава дворцовия управител, Сано не можеше да си позволи отстъпки. В Нагасаки той имаше приблизително равен по ранг статут с губернатора.

— Ще помогна за нормализиране на положението, за да може инспекцията на търговията с Холандия да се проведе нормално — каза той.

В очите на Нагай светна неясно пламъче:

— Нима ми предлагате да оглавите диренето на търговския директор Спаен? — благият тон не успя да скрие нетърпението му. — Да. Добре… Много любезно от ваша страна, но няма защо да се безпокоите… И все пак, ако много настоявате…

Сано съзря капана: оглавеше ли диренето, щеше да освободи губернатор Нагай от едно тежко бреме и да попадне право в ръцете на дворцовия управител Янагисава. В случай че не успееше да открие варварина от Холандия, го очакваше смърт. Но откажеше ли задачата, можеше да прекара следващите шест месеца, без да върши нещо смислено.

— Да, настоявам — каза Сано. Обзе го безразсъдно въодушевление: сега щеше да се заеме с истинска работа, да се впусне в търсене на истината, да следва Пътя на воина, да види варварите… А и при евентуален успех губернатор Нагай щеше да му дължи услуга и да се съгласи да пренебрегне „инструкциите“ на Янагисава.

Губернатор Нагай видимо си отдъхна и дори не сдържа въздишката си на облекчение. Хирата впери поглед в господаря си и долната му челюст увисна.

— Хирата сан, няма да имам нужда от теб за това разследване — каза Сано. За да предпази помощника си от последиците при евентуален провал, трябваше да държи Хирата далеч от тази опасна задача. — Щом си тръгнем от тук, погрижи се багажът ни благополучно да бъде закаран в квартирата. После можеш да се позабавляваш в града.