Лора Роуланд - Урагири

По върховете на мачтите плющяха цветни флагове: жълтият национален флаг на Холандия, украсен с герба — изправен на задните си крака червен звяр, стиснал в едната ръка извит плосък меч, а в другата — сноп стрели; флагът на Обединена компания „Ист Индия“ с хоризонтални ивици в червено, бяло и синьо, с кръг и полукръг и знак във формата на стрела. От носа се издигаше извита конструкция, която завършваше с фигура на оголил зъби лъв. Там стояха трима варвари. Други се суетяха по палубата или се катереха по въжетата.

Сано даде заповед на гребците да спрат лодката до предната част на кораба. Той се взря в тримата холандци, които стояха на носа. Всички бяха с дълги, разпуснати по раменете коси, но не златисти, както бе очаквал, а светлокестеняви. Застаналият в средата имаше червеникави къдрици, а разгърдената му риза разкриваше подобни косми по гърдите му — като животинско руно.

Варварите вдигнаха ръка за поздрав и Сано се поклони в отговор.

— Ийшино, представи ме и им кажи, че ги приветствам с добре дошли в Япония — каза той високо, тъй че холандците да разберат, че той е главният. Взря се с благоговение в лицата им — не точно бели, а някак червеникаво розови, все едно кръвта им течеше под прозрачна бяла кожа. Всички имаха еднакви бледи очи и най-големите носове, които Сано бе виждал някога. — Кажи им да пуснат котва.

Ийшино изрече някакви непонятни гърлени фрази. Червенокосият варварин отвърна незабавно с подобен говор. Другите двама му пригласяха. От жестовете и мимиките им Сано разбра, че са озадачени.

— Онзи в бяло е капитан Петер Ос, а другите двама са служители на „Ист Индия“ — поясни Ийшино. — Искат да знаят защо настоявате да спрат тук вместо в Такаяма, където обикновено пускат котва.

Вратът на Сано почваше да се вдървява от гледане нагоре. Каквито и да бяха различията в културите на двете страни, той подозираше, че между тях поне едно е общо — този отдолу губи превъзходството си над този отгоре.

— Капитан Ос — извика той, произнасяйки името колкото можеше по-отчетливо. Радваше се, че костюмите и цветът на косите им са различни, защото чертите на лицата им му изглеждаха съвсем еднакви. — Моля за позволение да се кача на борда.

Ийшино ахна.

— Сосакан сама, не можете! Варварите са опасни, много опасни. Просто кажете на капитана, че ако не се подчини, бреговата охрана ще потопи кораба.

Сано не виждаше причина за подобна враждебност, а и при такава силна пристанищна стража всяка заплаха за военно нападение изглеждаше абсурдна. Освен това, макар че се страхуваше от варварите, корабът го привличаше неудържимо.

Някога японците бяха обикаляли света. Бяха притежавали смелостта да открият посолства в Рим и Испания, за да подпомагат развитието на търговията и да опознаят Запада. Свещеници се бяха впуснали в религиозни походи до Русия, Индия, Персия, Португалия и Ерусалим. Търговци се бяха установили в Китай, Тонкин и Новия свят. Наемници се бяха сражавали в Малайзия, Филипините и Индонезия; заточеници бяха изпращани в Камбоджа. Но преди петдесет и пет години от страх, че поданиците им ще се съюзят с чуждоземците, бакуфу бе забранило пътуванията в чужбина. Като момче Сано бе копнял да пътува през морета и океани, но това бе невъзможно. Сега видът на холандския кораб събуди детските му мечти и усили негодуванието към режима, който ограничаваше свободата и жаждата му за знания.

— Направете каквото ви казвам, Ийшино сан — нареди той.

Ийшино предаде молбата му. Капитан Ос кимна и с жест прикани лодката да спре успоредно на левия борд.

— Сосакан сама, моля ви, бъдете внимателен — рече Ийшино със съскащ шепот.

Сано не го чу — гледаше с благоговение корпуса на кораба и белезите на дългите му пътувания: резки от скали и рифове, запълнени дупки, дребни миди, полепнали до ватерлинията. Квадратната кърма, окичена с издути фенери, напомняше фасада на странен храм с позлатени гирлянди. Платната бяха многократно шити и кърпени. Правоъгълни очертания по корпуса определяха портовете на оръдията. В случай на нужда корабът имаше готовност да се отбранява.

Команда на холандския капитан накара моряците да се струпат на палубата, за да се опитат да помогнат при придържането на лодката. Те изглеждаха съвсем диви с тези рошави руси косми по главата, по лицето и по голите гърди и крака.

— Кой е главният? — обърна се припряно Сано към Ийшино.

— Капитанът управлява кораба, но другите двама — служителите от „Ист Индия“, са собствениците на съда.