Лора Роуланд - Урагири

Този неясен отговор не смути увереността на Сано. Той се изкачи по стълбата, стъпи на палубата и от там — толкова навътре в новия свят, колкото можа. Гладките дъски останаха стабилни под нозете му, но мачтите и рейките скърцаха. Платната плющяха. Въжетата и скрипците стенеха. Корабът приличаше на дремещ огромен звяр. Капитан Ос и двамата служители от „Ист Индия“ дойдоха да го посрещнат и в ноздрите го блъсна противната им животинска воня на пот, урина, мръсни коси и гранясало. Сано отдаде тези миризми на кравето мляко, което варварите консумираха в такива количества. От двата месеца на море бе опознал неудобствата да се миеш на борда със студена солена вода. И въпреки това го бе правил ежедневно, както и Хирата, и целият екипаж. А варварите воняха тъй, сякаш не се бяха мили, откакто бяха прекрачили прага на родния си дом.

— Капитан Ос — Сано реши да прескочи формалностите и да пристъпи към основния въпрос. — Позволете да ви обясня защо ви моля да забавите акостирането… Със съжаление трябва да ви съобщя, че директорът Ян Спаен е изчезнал предишната вечер и докато не го открием, никой друг холандец не може да влиза в страната…

Преводът на Ийшино предизвика незабавен отклик. Моряците се разкрещяха, заразмахаха юмруци, затропаха с крака. Тръпки полазиха Сано. От историята знаеше, че холандците са защитили страната си от испанците, когато се опитали да я превземат, а после са ги детронирали от пиедестала им на най-могъща морска сила. До този момент отношенията между холандци и японци бяха миролюбиви… но миналото не беше гаранция за нищо.

Капитан Ос укроти екипажа си с гневни команди. Той и сподвижниците му бяха с една глава по-високи от Сано, освен това бяха въоръжени и Сано се чувстваше нищожен и уязвим.

Ийшино превеждаше с бързината, с която говореха варварите.

— Капитанът казва, че корабът е бил на път в продължение на година, цяла година. Борили са се с бури и месеци наред са седели на дрейф без най-малък полъх на вятър. Привършили са запасите от храна и вода. Екипажът има отчаяна нужда да слезе на брега. А служителите добавят, че закъснението е в нарушение с търговския договор между Япония и Холандия. Настояват корабът да получи разрешение да влезе в пристанището на Такаяма, а екипажът и товарът да бъдат незабавно откарани на Дешима. О, сосакан сама, те са ядосани, много ядосани, че колегата им е изчезнал… Сега трябва да бъдете много твърд и да им кажете, че вашата дума е закон!

— Капитан Ос — каза Сано, — ще наредя да ви докарат провизии в израз на най-добри чувства от името на Нагасаки…

Ийшино изсъска:

— Това е в разрез с разпоредбите, разпоредбите! Холандците не получават нищо, докато стоката им не бъде проверена и разтоварена. Освен това трябва да заплатят за всички провизии, които получават…

С един-единствен поглед Сано го накара да млъкне. Ийшино безпомощно сви рамене и заговори на холандски. За успокоение на Сано капитанът и търговците кимнаха; откъм екипажа долетяха примирителни възгласи.

— Веднага щом намерим търговския директор Спаен, ще можете да влезете в пристанището — каза Сано с поклон.

Варварите също се поклониха, като го наблюдаваха унило със странните си светли очи.

— Сосакан сама, трябва да разоръжите кораба. Според разпоредбите всички оръжия и муниции трябва да се отнемат при навлизане в японски води.

Сано изруга първо себе си — заради липсата на опит, а после и Ийшино — че не го бе уведомил своевременно.

— Капитан Ос — каза той, — в съответствие с японските закони трябва да ви наредя да сдадете оръжието си.

Тази реплика предизвика нова вълна от несъгласие. Капитан Ос бурно заклати глава. Търговците вдигнаха възмутено ръце. Варварският протест оглуши Сано. Корабът затрепери под стотици тропащи нозе. Капитанът изкрещя нещо, успявайки да надвика хората си.

— Той ви моли да преразгледате нареждането си — каза Ийшино. — Вече три пъти били нападнати от пирати по време на плаването, три пъти. Ако им конфискувате оръжието, докато са извън пристанището, това ще е равносилно да ги осъдите на смърт. Позволете им да задържат оръжията си и той обещава да не ги използват срещу Япония.

На Сано не му харесваше лисичият блясък в очите на капитан Ос, нито предизвикателната му поза. Този човек изглеждаше като въплъщение на японския мит за холандците — безразсъден, търсещ приключения, обладан от желанието да се възползва от всяка ситуация, за да умножи богатствата си. Сано не смяташе, че може да му има доверие, но, от друга страна, нямаше право да излага на риск живота на невинни люде, колкото и чужди да му се струваха варварите.