Лора Роуланд - Иредзуми

Като дете от страничен клон на рода Мияги тя бе израсла в многолюдното им яшики. Предишният даймио — бащата на нейния съпруг — обичаше да устройва пищни празненства. На едно от тях единайсетгодишната Мияги Акико се бе запознала с един свой чичо, който току-що бе пристигнал от провинция Тоса. Десет години по-голям от нея, чичо Мияги Каору я бе обаял с красивата си външност. По детски тя се бе влюбила в него.

После една нощ вратата на спалнята й тихо се плъзна встрани. Каору й прошепна:

— Ела с мен, Акико. Имам изненада за теб.

Тя нетърпеливо го последва навън в топлата лятна нощ. Той я отведе в конюшнята и я придърпа върху покрития със слама под. После залости вратата и с усмивка поглади косите й.

— Не се страхувай! — каза той и прокара ръце по слабичкото й телце. — Толкова млада… тъй хубава… — от устата му се изтръгна гърлено стенание.

— Оджи сан, чичо, аз… искам… да се върна в къщата — каза Акико уплашено.

Той развърза пояса си и разкъса кимоното й. Хвърли се отгоре й, дишайки тежко като куче.

— Какво правиш? Спри, моля те!

Притисната от силното му тяло върху сламата, Акико усети мириса на потта му, който се смесваше с острата миризма на конски тор. Дъхът му вонеше на алкохол. Тя започна да се дърпа и той я плесна през лицето.

— Не ми се противи! — изсъска. — Просеше си го и сега ще си го получиш! — той насила разтвори краката й. Тя изкрещя от ужас. Сламата дереше кожата й. Тежестта му я смазваше. Бе чувала истории за селски момичета и дори момчета, насилени от мъже от нейния род, но никога не си бе представяла, че може да се случи с нея. Понечи да изкрещи, но Каору я удари повторно, този път по-силно. — Тихо или ще те убия! — и проникна в нея. Акико усети режеща болка между краката си, сякаш някой я бе пронизал с меч. Причерня й от болка. Ридаеше безмълвно. Конете потропваха и цвилеха. А изтезанието продължаваше. После Каору изрева, отдръпна се и болката спря. През сълзи Акико го наблюдаваше как се надига от нея.

— О, не — каза той, като гледаше ръцете си, дрехите си, сламата. Нещо тъмно покриваше всичко. Смътно Акико осъзна, че това е кръв… нейната. Каору изсъска: — Ако кажеш на някого, ще те убия! — в гласа му звучеше паника. — Разбра ли? Ще те убия!

Акико смътно помнеше, че остана да лежи в несвяст върху сламата, докато на сутринта някой дойде и я видя. После разни лекари й сипваха в гърлото горчиви лекарства. След известно време се оправи, но не напълно — разкъсаната плът между краката й бе завинаги лишена от чувствителност.

Чичо Каору остана в имението. Акико не каза никому какво й бе сторил. И да се бяха досетили, никой не го наказа. Акико прекарваше дните си затворена в спалнята си, със спуснати щори. После Каору внезапно замина за провинция Тоса. Едва два месеца по-късно тя събра смелост да излезе в градината. Както стоеше на слънце, някой дойде при нея.

— Здравей, братовчедке! — тя инстинктивно се сви заради прозвучалия мъжки глас. После разпозна шестнайсетгодишния си братовчед Шигеру, първородния син на даймио. Макар и двамата да бяха живели в това яшики от раждането си, тя почти не го познаваше. Пък и той бе бъдещият владетел на Тоса, къде ще се занимава с момиче като нея. — Аз видях какво се случи онази нощ в конюшнята — каза Шигеру. — Казах на баща ми и той прогони чичо Каору… — бъдещият даймио я дари със свенлива, предразполагаща усмивка. Помислих си, че ще ти е приятно да го знаеш.

Признателност заля Акико. Той й бе помогнал по собствено желание! От този момент нататък тя посвети живота си на Шигеру. Имаше нужда да боготвори някого, а тон се нуждаеше от робска преданост. Двамата станаха неразделни. Той споделяше с нея най-скритите си мисли — неприязънта си към отговорностите; мечтите си за сладък живот, любовта към воайорството. И никога не се опита да я докосне! А тя му отвръщаше с пословична преданост и с несекващо желание да му угоди. Помагаше му да се промъква в женското крило, за да наблюдава как жените се събличат и се къпят. В един момент тя разбра, че през онази нощ с Каору той вероятно я бе проследил до конюшните и се бе насладил на изнасилването й, вместо да го спре. Но никога не си призна, че Шигеру я използва.

Минаха осем години. Когато Акико стана девойка, пред нея се изпречи ужасяващата перспектива за брак. Тя не можеше да понесе мисълта да изостави Шигеру, да живее с непознат мъж, който щеше да докосва тялото й. Изнасилването й бе причинило трайно физическо увреждане — вероятно нямаше да може да има деца. И тогава бащата на Шигеру почина и той стана даймио. Два месеца по-късно се ожени за нея.