Лора Роуланд - Иредзуми

Най-накрая Токугава Цунайоши проговори отново:

— Сосакан Сано, ти ще… ъ-ъ продължиш разследването на убийството. Но трябва да стоите далеч от вътрешното крило и наложниците. Използвай изобретателността си, за да заловиш убиеца с други средства. Когато го сториш, ние всички ще бъдем щастливи — след това обори глава върху гърдите на майка си и се разтресе в ридания.

Вперила поглед право в Сано, господарката Кейшо се усмихна.

Деветимата пратени да извършат обстоен оглед на местопрестъплението напуснаха вътрешното крило по заповед на шогуна. Сано и Хирата ги чакаха при портите и тръгнаха редом с тях обратно към къщи в нощта.

— Открихте ли нещо? — попита Сано.

Главният помощник Одзава, мъж с месести черти и някогашна кариера на мецуке, поклати глава.

— Никъде не намерихме нито отрова, нито някакви други улики.

По протежение на проходите на замъка, очертани от високи стени, горяха факли и изпълваха с дим нощния въздух. От горския резерват се обаждаха кукумявки; над града се носеше кучешки лай. Есенното меланхолично очарование винаги бе допадало на Сано, но сега скритият подтекст на смърт допринасяше за унинието му.

— А разпитите?

— Никой не знае нищо — отвърна Одзава, — което може да означава, че казват истината, че се страхуват да говорят или че някой им е наредил да мълчат. Аз бих заложил на последното.

— Претърсихте ли покоите на господарката Кейшо? — попита Сано.

Одзава го изгледа с изненада.

— Не, не знаех, че искате да го сторим, а и щеше да ни трябва специално разрешение…

Сано изпадна в униние, тъй като заповедта на шогуна го бе лишила от достъп до покоите не само на господарката Кейшо, но и на още петстотин потенциални очевидци, а и на един друг важен заподозрян — Ичитеру. Сега мисълта за нея му напомни за неприятната задача, която трябваше да свърши тази нощ. Когато стигнаха вкъщи, той каза на Хирата:

— Да идем в моя кабинет.

Там, сгрети от мангалите с дървени въглища и чашки горещо саке, двамата коленичиха един срещу друг. Хирата изглеждаше окаян, с глава, приведена в очакване на наказание. Сано бронира сърцето си срещу жалостта и попита:

— Какво се случи, докато разпитваше Ичитеру, и защо остави началниците ни с впечатлението, че според нас тя е невинна?

— Съжалявам, сосакан сама — гласът на Хирата затрепери. — Няма извинение за онова, което сторих. Аз… Ичитеру… — той преглътна и после продължи: — Не можах да я накарам да отговори на въпросите ми, тъй че всъщност не знам дали тя е убила Харуме. Тя… съвсем ме обърка… — погледът му стана искрящ от спомена за изживяното. После сведе очи, сякаш хванат в нещо срамно. — Не трябваше да се обаждам на заседанието. Направих груба грешка. Уволнете ме. Заслужавам си го.

Вестта потресе Сано. Но гневът му се разми, когато разбра какво унижение изпитва Хирата.

— След всичко, което сме преживели заедно, няма да те уволня за една-единствена грешка — отвърна той. Хирата примигна с облекчение. Сано тактично се зае да налее на двамата по още едно питие. — Сега нека се съсредоточим върху разследването. Загубихме възможността за нов официален разпит на Ичитеру, но сигурно има и други начини…

Хирата заяви колебливо:

— Мисля, че знам как да разговаряме с нея… — извади изпод кимоното си писмото и го подаде на Сано.

Той го изчете на един дъх и попита с надежда:

— Тя има информация за убийството? Нали точно това ни трябва?

— Искате да кажете, че трябва да отида? — необуздана радост блесна в очите на Хирата, преди ужасът да ги замъгли. — Да се видя насаме с нея на онова забутано място?

— Тя вика теб — отвърна Сано. — Може и да не приеме да разговаря с мен. Освен това не можем да я излагаме на опасност… нито да пренебрегваме заповедта на шогуна… като се видим с нея в двореца.

— Вие ми се доверявате за такъв важен разговор? След онова, което сторих? — в гласа на Хирата звучеше изненада.

— Да — отвърна Сано. Целта му да прати Хирата на тази среща бе двояка — той желаеше да се сдобие с информацията на Ичитеру, но освен това държеше Хирата да възвърне увереността си и да докаже лоялността си.

— Благодаря, сосакан сама. Благодаря ви! — Хирата се поклони. — Обещавам, че няма да ви подведа. Ще разрешим този случай докрай.

След като той си тръгна, Сано отиде при бюрото си, изпълнен със съжаление, че не може да сподели увереността на своя помощник. Разпитите в имението на Мияги не доведоха доникъде; никой не бе пипал туша, нито мастилницата. Куриерът, който ги бе доставил в двореца, се кълнеше, че нито е отварял запечатания пакет, нито е спирал някъде по пътя. Пазачът, получил пратката, и слугата, който я бе отнесъл до вътрешното крило, бяха извън всякакво подозрение. Сано разтри слепоочията си — пътуването в миналото на Харуме бе усложнило случая, вместо да го разплете. Все още вярваше, че фактите от живота й са свързани с убийството, но не беше в състояние да установи по какъв начин. Почувства се изтощен и изпита потребност от утеха.