Лора Роуланд - Иредзуми

Сано бе сигурен в едно — появата на Кейшо бе осуетила обявяването на писмото. Огласяването на този факт в нейно присъствие и пред съвета на старейшините щеше да представлява официално обвинение, което той не бе готов да отправи. Нуждаеше се от повече доказателства. А може пък по-нататъшните разследвания да го отведат встрани от господарката Кейшо?

— Точно обсъждахме разследването на убийството — обясни шогунът на Кейшо. — Почитаема майко, моля ви, озарете ни с мъдростта си.

Кейшо го потупа успокоително по ръката.

— Точно това съм дошла да сторя. Сине, ти трябва да спреш разследването и да наредиш на сосакан Сано незабавно да изтегли хората си от вътрешното крило!

Разтревожен, Сано възкликна:

— Но… вие самата ми дадохте разрешение да разпитаме обитателките и прислугата и да огледаме за улики. Все още не сме приключили…

Някои от членовете на съвета повдигнаха вежди в недоумение; разменяха се скрити погледи.

— При цялото ми уважение вътрешното крило е сцената на престъплението — възрази главният старейшина, макар и обзет от неохота да подкрепи Сано.

— И по тази причина е основателен фокус на разследването — добави Янагисава. Докато старейшините кимаха в знак на съгласие, той наблюдаваше Сано. Ъгълчетата на устните му трепнаха в странна усмивка.

Дори и шогунът изглеждаше изненадан.

— Уважаема майко, наложително е… ъ-ъ… убиецът на моя наследник да бъде заловен и наказан. Защо отказвате на сосакан Сано възможността да… ъ-ъ… изпълни задачата си?

— Аз искам убиецът да бъде изправен на съд не по-малко от всички вас — отвърна господарката Кейшо, — но не и за сметка на спокойствието във вътрешното крило. Уви! — тя избърса сълзите, капнали върху ръкава на кимоното й; гласът й стана гъгнив от вълнение: — Нищо не може да върне детенцето, намерило смъртта си заедно с Харуме. Но ние трябва да се сбогуваме с миналото и да градим планове за бъдещето — и усмихвайки се нежно на сина си, каза: — В името на наследника трябва да забравиш за отмъщението и да съсредоточиш усилията си в създаването на ново дете… — тя се обърна към събранието: — Позволете на една възрастна жена да даде съвет на вас, мъжете. Женското тяло е много чувствително на външни влияния. Времето, фазите на луната, някой скандал, неприятни шумове, лоша храна — всичко може да разстрои организма на една жена, а неразположението може да повлияе и върху развитието на мъжкото семе в утробата й… — тя разпери длани върху корема си. Старейшините сведоха погледи, скандализирани от подобно открито обсъждане на такива деликатни въпроси, а Янагисава впери поглед в нея, сякаш обзет от възхищение. Шогунът слушаше внимателно думите на майка си. Хирата се сви от неудобство, а Сано с ужас осъзна, че всичките му усилия са сложени на карта. — Зачеването изисква спокойствие — продължи господарката Кейшо. — Ако във вътрешното крило гъмжи от детективи, които разпитват и надничат къде ли не, как си представяте наложниците да забременеят? Изключено! — тя потупа Токугава Цунайоши по ръката с ветрилото си. — Ето защо те трябва да се махнат от там! — тя скръсти ръце и огледа предизвикателно съвета.

Старейшините се навъсиха, но замълчаха, защото няколко от предшествениците им бяха загубили постовете си само защото бяха изразявали несъгласие. Докато Сано събираше кураж да направи онова, което изискваха честта и съвестта му, дворцовият управител наруши неловката тишина:

— Ваше превъзходителство, аз разбирам тревогата на уважаемата ви майка — каза той предпазливо. — Но трябва да намерим равновесието между желанието да се сдобием с наследник и потребността да поддържаме мощта на режима на Токугава. Като оставим един предател да се измъкне безнаказано, след като е извършил убийство, ние показваме слабост и уязвимост по отношение на следващи нападения. Така ли е, сосакан Сано?

— Да — отвърна Сано унило. — Разследването трябва да продължи без ограничения!

— Не ги слушай — нареди Кейшо на сина си. — Аз притежавам мъдростта на годините. Моята будистка вяра ми е дала познание за мистичните сили на съдбата. Зная кое е най-доброто.

Олицетворение на безпомощна несигурност, шогунът отмести поглед от Кейшо към Янагисава и после към Сано. Сано чуваше как ударите на сърцето му кънтят в ушите му. Лицата на старейшините се замъглиха пред погледа му. Устните му бяха замръзнали под напора на думите, които трябваше да изрече, за да спаси разследването и да го съсредоточи върху господарката Кейшо. Ръката му посегна към пояса, готова да извади писмото. После в съзнанието му проблесна споменът за Рейко. Вече не е сам. Ако бъде осъден на смърт, съпругата му и семейството й ще го последват на арената за екзекуции. Готов ли е да жертва и тях в името на принципите си? Той отпусна ръката си. Как само бе мечтал за брак през всичките години на самота! После дойде негодуванието. Бракът поощряваше страха за сметка на честта. Бракът означаваше нови отговорности, които противоречаха на предишните. Сано разбра още по-добре неудовлетворението на Рейко — чрез този брак и двамата бяха загубили своята независимост. Имаше ли начин загубата да стане по-поносима?