Лора Роуланд - Иредзуми

Подозренията засилиха гнева на Хирата, щом тикна монетите в кесията си. Откога Плъха доброволно връща пари?

— Май се опитваш нещо да ме изиграеш? — и той разтърси собственика на атракцията тъй, че главата му заподскача. — Чойей ли ти плати?

— Не, не! Честно!

Плъха се съпротивяваше. Великанът сграбчи Хирата. Накрая Хирата се предаде и пусна Плъха.

— Само ако разбера, че си ме лъгал, ще те тикна в затвора! — закани се Хирата и пое надолу по уличката да вземе коня си. Време беше да се изправи срещу Ичитеру.

Когато пристигна в замъка, вече почти се бе поболял от нетърпение да види отново Ичитеру. Побиваха го тръпки; ръцете му трепереха. Осъзнаваше, че в това състояние не бива да се среща с нея насаме, затова отиде до къщата на Сано и извика двама помощници да го придружат. Присъствието им щеше да гарантира стриктното придържане към плана. Но точно в този момент забързан слуга настигна Хирата и другарите му и каза:

— Докато ви нямаше, господарю, пристигна това — и му подаде малка лакирана кутия за съобщения.

Хирата я пое и извади от нея едно писмо. Докато четеше, сърцето му заби учестено.

Разполагам с изключително важна информация за убийството на Харуме. Наложително е да разговарям с вас — но не днес и не тук. Ако онова, което имам да ви кажа, бъде чуто от неподходящи хора, животът ми ще бъде в опасност. Моля ви да се срещнем утре в часа на овцата 24 24 От 1 до 3 часа следобед — Б.пр. на мястото, описано по-долу. Очаквам срещата ни с особено нетърпение.

Следваше карта с указания, написани със същия елегантен женски почерк. Гладката оризова хартия бе с мекотата на жива плът и все още ухаеше на скъп парфюм. Ароматът събуди еротични спомени и той тутакси забрави разочарованията си от деня. Ичитеру искаше да го види отново. Заключителните й думи не намекваха ли, че тя споделя чувствата му? Бе обладан от еуфория. Засмя се на глас.

— Хирата сан? Какво правите?

Хирата вдигна поглед и забеляза, че двамината помощници го наблюдават тревожно.

— Нищо — отвърна той и мушна писмото в калъфа.

— Ще посетим ли сокушицу Ичитеру? — попита един от хората му.

Инстинктите му подсказваха, че трябва да се придържа към набелязания план и да не допуска непрофесионализъм в работата си. Но как да остави Ичитеру в беда? Не бива да застрашава живота й, като я кара да дава показания тук, в двореца, където всеки може да я подслуша. А и копнееше да изследва докрай възможностите, които предлагаше познанството с нея — извън пределите на замъка, далеч от ограниченията на дълга и благоразумието.

— Не — отвърна той накрая. — Отлагам разпита й за утре. Свободни сте.

Околността на вътрешното крило бе необичайно пуста, когато същата вечер Сано и Хирата прекосиха градината. Вишневите дръвчета бяха протегнали молитвено голи клони към надвисналото с цвят на сажди небе. Големите обли камъни блестяха от влага. Тревата бе покрита с килим от окапали листа. Самотен караул правеше поредната си обиколка. Възползвайки се от мимолетното им усамотяване, преди да докладват пред шогуна, Сано изложи пред Хирата резултатите от своето разследване и му подаде писмото от стаята на Харуме.

Хирата го прочете и подсвирна през зъби.

— Ще го покажете ли на шогуна?

— Имам ли друг избор? — попита мрачно Сано и прибра листа в пояса си.

При портите на покоите пазачът каза:

— Негово превъзходителство е на спешно заседание със съвета на старейшините. Те очакват вашия доклад в приемната зала.

Тревога заля Сано като ледена вълна. За него събирането на съвета неизменно означаваше неприятности. Щеше му се да отложи доклада, но, изглежда, нямаше изгледи за отсрочване. Двамата с Хирата продължиха надолу по коридорите на двореца. Пазачи отваряха масивни двойни врати с гравирани по тях мрачни изображения на божества хранители. Пред приемната зала Сано пое дълбоко въздух и влезе вътре.

От декоративния таван висяха запалени фенери. Токугава Цунайоши бе коленичил на подиума. Черното му церемониално кимоно бе украсено с изрисуван в златно пейзаж. Дворцовият управител Янагисава заемаше обичайното си място вдясно от шогуна на по-високото от двете нива на пода. Близо до него в два реда един срещу друг и перпендикулярно на своя господар бяха коленичили старейшините. Главният прислужващ на шогуна сервира чай и донесе тютюн и метални кошнички с жарава за лулите.

Когато Сано и Хирата коленичиха в дъното на залата, главният старейшина Макино Нарисада каза: