Лора Роуланд - Иредзуми

„Днес представление няма да има.“

Хирата бе обзет от отчаяние — ако бе излязъл из града, Плъха можеше да не се прибере с часове и дори с дни. Обърна коня си обратно към моста и в този момент зърна позната фигура сред тълпата. Бе плешивият великан, който работеше като телохранител на Плъха и събираше входните такси на представленията. Крачеше към защитния насип срещу пожари. Хирата го последва. Може би великанът щеше да му каже къде се намира Плъха. Гигантът потъна в тъмен проход между една сергия за юфка и циркова менажерия. Тумба пияници се олюляваха насред улицата, препречвайки пътя на Хирата, и когато той стигна до пролуката, великанът бе изчезнал. Хирата слезе от коня си и завърза животното на един стълб. Продължи пеша по тесния проход, вонящ на урина, и стигна до малката уличка зад постройките. Откъм менажерията долитаха викове; от кухните на гостилниците излизаше пара; бездомни кучета се ровеха в зловонни сметища. Иначе уличката бе безлюдна. Хирата избърза покрай залостените задни врати на заведенията. След няколко крачки долови приглушени гласове: диалекта на Плъха и тих женски говор. Идеха от задното помещение на близката чайна. Хирата надникна през препреченото с решетки прозорче.

Покрай стените на помещението бяха разположени керамични кани за саке. Плъха бе коленичил на пода с гръб към Хирата. Слушаше жената, седнала срещу него, и кимаше с рошавата си глава. Наметало скриваше главата и тялото на събеседницата му. На процеждащата се през прозорчето дрезгава светлина Хирата успя да открои само лицето й — невзрачна жена, далеч не в първа младост, с почернени зъби.

— Сделката ще удовлетвори и двама ни — каза тя с тих, умолителен глас. — Моето семейство ще се успокои, а вашата търговия ще процъфти.

— Добре. Петстотин кобана като последно и край — отвърна Плъха.

Тъй като беше виждал Плъха и по-рано да се пазари по този начин, Хирата се досети какво става. Той вдигна ръка, за да почука на портата. Но в този миг усети някаква промяна в атмосферата наоколо, която го предупреди за ново присъствие на уличката. Той се обърна рязко. Силни ръце го сграбчиха за раменете и го повдигнаха от земята. Хирата се озова лице в лице с телохранителя на Плъха.

— Дошъл съм да се видя с господаря ти — обясни Хирата, като се мъчеше да се отскубне от желязната хватка на великана. — Пусни ме долу!

Зла усмивка проряза лицето на телохранителя. Отчаян, Хирата си спомни, че противникът му е глухоням. Онзи го запрати в стената с трясък. Хирата извади меча си. И тогава вратата се отвори със скърцане.

— Какво става тук? — попита Плъха. Щом видя Хирата, изправен с оръжие в ръка срещу слугата му, той се втурна навън и заповяда: — Спри веднага, Кьоджин!

Великанът издаде неясни гърлени звуци, като сочеше към прозореца, като явно се опитваше да каже, че е спипал Хирата да шпионира.

— Този човек е от силите на реда — като говореше с подчертано движение на устните, Плъха направи някакъв жест, по всяка вероятност част от някакъв техен знаков език. — Пусни го, ако не искаш да те убие, а мен да ме арестува! — с кръвнишки поглед великанът отстъпи.

Хирата си отдъхна и прибра меча в ножницата.

— Радвам се да ви видя отново тъй скоро — каза Плъха с неискрена усмивка. — С какво мога да ви бъда полезен днес?

— Намери ли Чойей, търговеца на лекове?

Като хвърли напрегнат поглед към отворената врата, Плъха подръпна бакенбарди.

— Сега нямам време да разговарям; точно върша една работа — изведнъж се сепна, втурна се в задното помещение на чайната и почти веднага се появи отново, като ругаеше под нос. — Тръгнала си е… — после сви рамене. — Е, добре, ще се върне. Продава ми недъгавото си дете за участник в шоуто — поясни той, потвърждавайки предположението на Хирата. — Бедното същество се е родило без крака. Кой ще го иска, ако не съм аз? Та за какво говорехме?

— За търговеца на лекове — подсказа му Хирата.

— А-а — малките лукави очички на Плъха проблеснаха между кичурите сплъстена коса. — Опасявам се, че не успях да го намеря. Съжалявам.

— Но е минал само един ден — възрази Хирата.

— Плъха има уши и очи из цял Едо. Щом не са видели Чойей до този момент, значи или е напуснал града, или изобщо не е бил тук.

Разочарованието на Хирата се превърна в гняв.

— Платих ти добри пари — каза той и сграбчи Плъха за яката. Великанът пристъпи към него. — Отказваш ли се от сделката?

— Стой, Кьоджин! О, не. Съвсем не! — Плъха бързо бръкна в кесията си на кръста и извади от там шепа монети, които подаде на Хирата. — Ето ви ги. Връщам ви ги изцяло с моите извинения.