Лора Роуланд - Иредзуми

Само че това не можеше да стане, ако стоеше заключен в тази килия.

Йохей каза:

— Какво ще кажете за една игра Го 26 26 Японска игра за двама с пулове върху разграфена дъска, в която целта е да се завоюва противниковата територия — Б.пр. ? Ще успокои мисълта ви, млади господарю.

„Извади ме от тук!“, замалко да изкрещи Кушида. Изпитваше желание да заблъска по стената от ярост, но си наложи да каже спокойно:

— Благодаря ти, че си дошъл, но как можем да играем Го, когато аз съм вътре, а ти там, отвън?

Йохей засия:

— С две дъски и два комплекта жетони. Ще си обявяваме ходовете и ще местим един за друг.

Макар че нямаше никакво желание да играе, в главата на Кушида изникна план.

— Добре.

Васалът донесе пособията. През препречения с решетки прозорец той му подаде лакирана кутия с плоски кръгли черни и бели пулове и четирикрака дъска от абанос с мрежа от перпендикулярни линии, вдълбани в покритието от слонова кост.

— Вие започнете пръв, млади господарю — каза Йохей.

Кушида постави черен пул между две линии.

— Осемнайсет хоризонтално, шестнайсет отвесно.

— Четири хоризонтално, седемнайсет отвесно — отвърна Йохей.

Напрежението растеше в Кушида с поставянето на всеки нов бял пул. Търпеше бавната досадна игра, като правеше ходове напосоки. Пред вратата се разнесе високо хъркане — пазачът бе заспал.

— Млади господарю, вие не внимавате в играта — скастри го Йохей. — Аз ви взех почти всички пулове, а вие — нито един мой.

Понеже му бе неприятно да лъже своя приятел, Кушида каза:

— Ти грешиш, Йохей, аз печеля.

Озадаченото лице на Йохей се появи на прозореца; той присви очи в опит да види дъската на Кушида.

— Някой от нас е объркал ходовете.

— Сигурно съм аз — каза Кушида. — Не мога да се съсредоточа върху играта — приближи се по-плътно до прозореца и снишавайки глас, рече: — Би било по-добре, ако седяхме заедно. Сам да се увериш, че всички пулове са на мястото си.

Йохей поклати глава:

— Не мога да ви пусна, млади господарю. Знаете това.

— Но можеш да влезеш тук при мен — виждайки как старецът сбърчи чело нерешително, Кушида взе да го уговаря: — Хайде. Ще си тръгнеш, преди да се събуди пазачът…

— Добре… — последва изщракване на резето, когато Йохей го дръпна. Кушида прибра дъската с пуловете под кимоното си и застана отстрани на вратата. Пазачът продължаваше да хърка. Бавно вратата се плъзна встрани и се отвори. Йохей влезе в стаята на пръсти, като държеше свещта: — Млади господарю…?

В този миг Кушида изпружи крак, старецът се спъна и се просна на пода. Кушида го прескочи и се озова в коридора. Неусетно измъкна копието от отпуснатата ръка на пазача и се втурна към свободата си. Някъде отзад се чуваха виковете на Йохей, последвани от скърцане на врати, шум и възгласи:

— Затворникът избяга! Хванете го!

С всички сили Кушида се носеше към задната врата. Хвърли поглед през рамо и видя двама войници, които бързо го настигаха. Извади кутията с пуловете изпод кимоното си и я захвърли на пътя им. Кутията тупна на земята, капакът й се отвори и пуловете се разпиляха наоколо. С викове на изненада войниците се подхлъзнаха и се проснаха на пода.

Кушида рязко отвори вратата и се втурна през осветения двор, стряскайки двамата стражи. Размаха ловко откраднатото копие и ги халоса по главата с дръжката. Те се свлякоха на пода. От покрива скочиха още войници, за да се присъединят към битката, но Кушида вече бе минал през портата. С два удара с острието на копието рани пазачите отпред. На помощ се притекоха патрулиращи стражи. Стрелци опънаха лъковете си и го засипаха със стрели, но Кушида потъна в нощта.

— Спазихме всички изисквания за домашния арест, но старецът се разнежил и го пуснал — оправдаваше се началникът, който бе повикал Сано в имението на Кушида. — Не е по наша вина… — и с яден жест той посочи към осветения от факли двор, където лежаха четиримата ранени стражи.

Родителите на Кушида, както и няколко васали се бяха скупчили до верандата на къщата — скромна едноетажна постройка с наполовина дървени стени и препречени с решетки прозорци. Откъм улицата през бамбуковия гъстак надничаха любопитни.

Сано и Хирата стояха сънени в мразовития двор, докато небето просветляваше от бледата синева на зората. „Кушида спокойно може вече да е извън Едо“, помисли си Сано с натежало сърце. Недоумяваше какъв може да е мотивът за бягството на пазача. Все пак към него не бе предявено обвинение в убийство, а само за влизане с взлом и за нападение над сосакан. Защо бе нарушил домашния арест?