Лора Роуланд - Китаноката

— Предполагам, че си прав — Янагисава забави крачка. — Преди въпросът беше: „Кой е предателят, разкрит от Коное?“, а сега трябва да го обърнем и да попитаме: „Кой е знаел, че Коное е предател?“ Допусни, че причината за смъртта на Коное не е била опасността да разкрие какво знае за някого. Възможно ли е убиецът да е премахнал Коное, защото той или тя е знаел за неговото предателство?

— Всеки, който е разбрал за заговора, е можел да унищожи левия министър просто като докладва за него на бакуфу — изтъкна Хошина. — Не е било необходимо да го убива.

Янагисава видя и други слабости в теорията си. Нямаше доказателство, че десният министър Ичиджо или Джокьоден са знаели за заговора. Император Томохито е знаел, защото е бил част от него, но той не би могъл да предаде Коное, без да причини неприятности и на самия себе си. Но Янагисава се досещаше кой още е знаел… и не е можел да се надява, че ще спечели, като докладва на бакуфу за престъплението на Коное. Принц Момозоно!

После дворцовият управител внезапно видя последствията от току-що направеното си откритие. Той се втурна нагоре по хълма към равната площ при храма. Там сред стъпкани трупове около стотина бунтовници продължаваха да се бият отчаяно. Янагисава огледа редиците на своята армия. Конници гонеха врага надолу по хълма. Сано го нямаше никъде. Вероятно бе отишъл да търси императора. Защото не беше чул историята на Хошина и не знаеше какво може да му се случи, ако се опита да залови императора.

Сега Янагисава видя най-съкровените си желания да трептят на хоризонта като лъчисто съзвездие — Сано унищожен завинаги, решението на убийството — в ръцете му, победата му над бунтовниците — сигурна; непоклатимо бъдеще със спечеленото завинаги благоволение на шогуна. При това от него не се искаше абсолютно нищо.

Вдъхна мириса на кръв и барут, докато се наслаждаваше на триумфа си… но не изпита удовлетворението, което бе очаквал. С почуда осъзна, че нещо се беше променило в него. Тази нощ той бе изживял Пътя на воина. Вкусът на честта бе убил апетита му за вражда със Сано. Да остави нарочно свой воин да умре, вече му се струваше твърде позорно за един самурай и генерал.

Йорики Хошина се присъедини към него.

— Какво има?

Янагисава го изгледа втренчено. И си даде сметка, че тяхната любов също го бе променила, бе променила и възгледите му за света. В продължение на две години Сано бе проклятието на неговото съществуване; но в същото време винаги бе действал със съзнанието за своя дълг към шогуна и с пълна всеотдайност към работата си, а не с желанието да причини зло на Янагисава. Сано бе спасил живота му и му бе спестил наказание. Можеше ли сега дворцовият управител да се отплати на съдбата за щастието си, като наруши сключено споразумение и изостави другар в беда?

Вдигнал поглед към храма Кийомидзу, Янагисава трябваше да реши: да остави ли съдбата да свърши своето, или да се притече на помощ на Сано? Да остане ли верен на амбициите си, или да избере честта и лоялността?

— Всичко ще бъде н-наред, ваше величество! — както се тресеше целият от конвулсии, Момозоно прекоси верандата на храма към своя паднал, облян в сълзи братовчед. Светлината от окачените на тавана фенери уголеми разкривената му сянка на пода. Завързано на възел въже бе увито около лявата му китка и глезен; свободните му краища се влачеха по пода; парче плат висеше около врата му. Бунтовниците вероятно го бяха завързали и бяха запушили устата му, за да го принудят да мълчи.

Сано погледна принца с удивление. Момозоно изглеждаше по-жалък от всякога, но той криеше силата на киай и Сано съзря смъртоносните усложнения, които биха могли да настъпят с появата му. Усети ледения дъх на опасността; мисълта му заработи трескаво.

— Радвам се да ви видя здрав и читав, принце — каза той в старанието си да не покаже, че знае кой е убиецът. — Щом вече сте тук, мога да ви отведа заедно с негово величество обратно у дома.

— Не! Не мога да понеса всички да ме видят тъй опозорен! — риданията на императора заглъхнаха. — Никога повече няма да се върна у дома! — възкликна той, дишайки пресекливо, обзет от паника.

Принц Момозоно застана до братовчед си и каза:

— Н-ние няма да д-дойдем с вас.

Двамата изглеждаха като уплашени деца, които предизвикват уличен побойник. Сърцето на Сано се сви.

— Няма от какво да се страхувате — каза им той, докато разсъждаваше бързо. — Принц Момозоно не е бил участник в бунта, а на ваше величество ще бъдат спестени последствията от предателството.