Лора Роуланд - Китаноката

Като му предоставяш фалшиво алиби, запита се Сано. Все по-силно се убеждаваше, че заради признателността си към Томохито Момозоно би извършил и по-страшно престъпление от това да излъже в полза на императора.

— Впечатлен съм от добротата на негово величество — каза Сано. — А сега ще ми кажете ли доколко познавахте левия министър Коное?

Принцът подскочи, като бухаше и ръмжеше и яростно размахваше пестници във въздуха. Сано слисан се дръпна назад, за да избегне ударите. Момозоно с усилие на волята успя да се овладее донякъде.

— Какво ви е сторил Коное, та само споменаването му предизвиква такава реакция? — попита Сано.

— Ако аз не ви кажа, ще го н-научите от някой друг. Коное бе онзи, който м-ме заключи в склада, а п-после заповяда да ме пратят в изгнание. Да, м-мразя го — рече предизвикателно Момозоно. — Когато двамата с Томохито го н-намерихме мъртъв, аз ликувах. Но не съм го убил. Ако съм искал да го убия, защо ми е било да чакам десет години? П-пък и как може да си помислите, че съм способен да убия н-някого?

В този момент император Томохито му махна от другата страна на бойното поле и извика:

— Момочан, донеси ми нов меч! — после съзря Сано, пусна дървения си кон и се приближи наперено: — Какво желаете?

Сано коленичи и се поклони.

— Дойдох да ви задам няколко въпроса — каза Сано.

— Станете — нареди Томохито.

Сано се подчини.

— И имате нахалството да идвате тук след онова, о което сторихте! Та вие арестувахте законната ми съпруга! Унизихте ме! Дано светкавица удари и вас, и тиранина ви Токугава! — изкрещя императорът.

Сано побърза да го успокои:

— Съжалявам за онова, което сторих. Днес госпожа Асагао бе освободена.

Но с типичната разсеяност на младостта Томохито вече бе загубил интерес към темата.

— Вие сте истински воин, нали? — попита той, като оглеждаше Сано с нескрито възхищение. После посочи към дългия му меч и нареди: — Искам да видя това — Сано извади меча си от ножницата и му го подаде. — Страхотен е — Томохито прокара оцапан пръст по острието. Внезапно отскочи назад и замахна към Сано с вик: — Ха!

Сано приклекна точно навреме, за да избегне удара.

— Внимателно! Това не е играчка!

Очите на Томохито искряха от вълнение, че държи истинско острие. Той се завъртя, направи финт и замахна във въздуха. Сано отбеляза, че е доста добър за възрастта си. Краката му се движеха бързо, а всеки удар се изпълняваше с грация.

— Браво! От колко време учите кенджуцу 15 15 Древно изкуство за бой с меч, задължителна дисциплина за самураите. От кен (яп.) — меч, и джуцу — изкуство, е майсторство — Б.пр. ?

— Откакто се помня.

— Кой ви е обучавал? — Сано задаваше въпросите си от искрено любопитство.

Императорът насочи следващия си удар към краката му и когато Сано скочи, за да го избегне, Томохито се засмя.

— Най-големите майстори на меча в Мияко.

— Какви други бойни изкуства са ви преподавали?

— Стига с тези въпроси!

Впечатляващото умение на императора да си служи с меча означаваше, че е в състояние да владее и върховното съсредоточаване, необходимо за киай.

— Вие и останалите младежи току-що разиграхте войната Джокю, нали? — това бе битката, чрез която император Го Тоба се бе опитал да отхвърли военната диктатура на клана Минамото.

— И какво, ако е тя? — Томохито се въртеше и нанасяше удари около Сано.

— Нищо, просто изопачавате историята — каза Сано. — Тук войската на императора победи Минамото, а в реалния живот кланът побеждава вашия праотец. И вместо да завземе властта, той умира в изгнание.

— Ако аз бях на негово място, щях да победя!

— Да не би да репетирате за истинско въстание? — мечът изхвърча от ръката на Томохито. Сано си взе оръжието и го прибра обратно в ножницата. — Моля, отговорете на въпроса ми.

Принц Момозоно получи пристъп от спазми. Императорът се намръщи.

— Разбира се, че битката е игра, просто да убием времето. Тук няма какво особено да се прави, и аз се отегчавам.

Отбелязвайки нежеланието на Томохито да срещне погледа му, Сано каза:

— Някой насърчавал ли ви е да мислите, че можете да възвърнете властта на императорския двор и вие самият да управлявате Япония?

— Никой не ми казва какво да мисля. И освен това ми омръзна да разговарям. Мога да правя нещо по-интересно.

— А знаете ли, че в района на текстилните бояджийници има една къща, собственост на владетеля Ибе, даймио на провинция Ечизен? Ходили ли сте там?

— Стига! И сам знаете, че никого не познавам извън двореца. Дори нямам право носа си да подавам навън.