Лора Роуланд - Китаноката

Хошина протегна ръце в умолителен жест.

— Моля ви, позволете ми да обясня…

Янагисава се приближи и го удари през устата.

— Какво има за обяснение? — попита Янагисава с презрение. — Казал си на Сано всичко, което знаеше. Казал си му къде съм. Предал си ме! — той срита Хошина в корема. Йорики загуби равновесие, политна назад, блъсна се в стената и се свлече на пода. — Какво, може би Сано ти е предложил мечтаното повишение? Затова ли ме предаде?

Залитайки, Хошина се изправи на крака.

— Никога не бих ви навредил умишлено… не и след онази… — и гласът му секна.

— Млъкни! — това, че йорики дръзваше да спомене нощта, която бяха прекарали заедно, вбеси Янагисава още повече.

— Сано не ми е предлагал повишение. Заплаши, че ще ме унищожи, ако му откажа съдействие. Не съм предател, а страхливец… — той коленичи: — Моля, простете ми!

С рязък презрителен смях Янагисава отвърна:

— И милион извинения няма да откупят прошката ми, нито да те оправдаят за това, че се опита да ме убиеш!

— Да ви убия? За какво говорите? — Хошина се взря в него слисан.

Янагисава заговори с яростен шепот, тъй че никой друг в сградата да не го чуе:

— Сано не беше единственият, когото подведе с непълна или фалшива информация. Ти също имаш свободен достъп до императорския дворец. Беше там в нощта, когато Коное умря, нали? С теб ли трябваше да се срещне в езерната градина? А снощи ти единствен, освен Айсу, знаеше, че, освен Сано, в двореца ще бъда и аз. Ти си убиецът! Но това не е всичко. Амбицията ти се простира доста отвъд заместник на шошидай или личен помощник на дворцовия управител. Ти си част от заговора, който Сано разкри. Коное е разбрал за него и ти си бил принуден да го премахнеш, преди да е докладвал за теб на мецуке.

— Какъв заговор? — Хошина изглеждаше озадачен.

— Не ме прави на глупак. Ти събираш войски и оръжие в къщата на даймио Ибе и организираш въстание за сваляне на Токугава. Смъртта ми би причинила голям смут в бакуфу, без мен щеше да настъпи безвластие, а то е идеалната ситуация за осъществяване на твоя заговор. Затова си искал да ме убиеш!

Сега очите на Хошина засвяткаха от гняв.

— Никого не съм убивал, за разлика от вас, както всички знаят. Ако искате да видите един истински убиец, погледнете се в огледалото! — и той докосна дворцовия управител с показалеца си.

Янагисава бе обладан от ярост.

— Как смееш да ме докосваш!

— Нямахте нищо против да ви докосвам онази нощ! — отвърна рязко Хошина. — Рискувах живота си за вас, саботирах отколешния ви враг, изложих на опасност кариерата си, а вие се отнасяте така с мен. Нима аз съм най-лесната изкупителна жертва?

— Жалък предател! — Янагисава го удари в брадата тъй силно, че главата на йорики се отметна назад. — Можех да ти дам цялата власт и богатства на тази страна. В замяна исках само Сано да го няма!

Йорики изпъна ръка и нанесе удар право в лицето на Янагисава. После двамата се сплетоха във вихъра на открит двубой. Строполиха се на пода и всеки от тях се опитваше да докопа гърлото на противника си. Изведнъж у Янагисава пламна желание — желаеше Хошина тъй силно, колкото и да го убие със собствените си ръце. И тогава килията се изпълни с хора. Те издърпаха Хошина встрани от Янагисава и го задържаха в здрава хватка. Дворцовият управител седна на пода и попипа окото си — цялото бе отекло. Докато напускаше килията с надменен вид, духът му се гърчеше в агония, която нямаше нищо общо с физическата болка.

— Янагисава сан! — гласът на Хошина, умолителен и зовящ, го прониза като назъбено острие. Против волята си той се обърна. Йорики стоеше смирено коленичил на пода: — Кълна се в честта си, че никога не съм искал да ви нараня, и дълбоко съжалявам, че съм го сторил… — в очите му, вперени в Янагисава с равен по сила ответен копнеж, светеше искреност. — Ако ми дадете още една възможност, ще ви се отплатя. Ще ви помогна да разрешите случая с убийството, ще ви посветя живота си, като ви служа предано… всичко, което пожелаете.

— Осъждам те на смърт! — дори когато произнасяше присъдата, дворцовият управител изпитваше страстно желание и мъка. Беше безнадеждно влюбен в Хошина. Трябваше да го предвиди. И да го предотврати. Той се извърна. Йорики трябваше да умре. Дори и само за да може Янагисава да осуети изнудването на Сано. — Ще бъдеш екзекутиран утре сутринта!

Стенобитната машина се стовари върху портата на владетеля Ибе с оглушителен трясък. Войниците се втурнаха през зейналите врати. Други прехвърлиха оградата около къщата и изпълниха двора. Като размахваха мечове и копия, те закрещяха: