Лора Роуланд - Китаноката

— Не! Не е възможно! Нима? Абсурд…

Томохито стисна жена си за рамото и я разтърси:

— Какво ти става? Какви ги дрънкаш? Веднага се откажи от думите си!

Ичиджо повтаряше:

— Нито дума повече, дъще! Нито дума! Тя не е на себе си. Не й вярвайте! Не й вярвайте!

— Скандал! Принудихте я да изрече каквото искате да чуете — заяви госпожа Джокьоден. — Тя е изгубила разсъдъка си, повикайте лекар.

— Никой да не напуска помещението! — извиси се гласът на Сано над врявата. Войниците препречиха вратите. Императорът, Джокьоден, Ичиджо и останалите с неохота се върнаха по местата си. Сано долови страх зад привидно гневните им изражения. В настъпилата неловка тишина той отново насочи вниманието си към госпожа Асагао. — Уважаема госпожо — каза той, — току-що заявихте, че сте убили левия министър Коное. Истина ли е? — Асагао кимна безмълвно. — Това е много сериозно твърдение — продължи Сано. — Разбирате ли, че заради тези думи можете да бъдете осъдена на смърт?

Император Томохито отвори уста, за да каже нещо, но госпожа Джокьоден го възпря с поглед.

— Разбирам — прошепна Асагао.

— В случай че не сте казали истината — заяви Сано, — сега ви давам възможност да го сторите. Вие ли убихте левия министър Коное?

Ичиджо се наклони към дъщеря си с умолителен поглед, откъм императора се разнесе приглушен ропот. Джокьоден и благородниците чакаха и наблюдаваха неподвижни.

— Истина е — изрече Асагао по-силно. — Аз го убих.

Сано пое дълбоко въздух, задържа го за миг и после го изпусна.

— Защо го убихте? — попита той.

— Бях му ядосана.

— Погледнете ме, госпожо! — Асагао вдигна лице към Сано. Устните й трепереха. — Защо му бяхте ядосана?

— Той ме ухажваше от миналата есен. Правеше ми подаръци и комплименти. Беше толкова красив и чаровен, че аз се влюбих в него. Преди няколко месеца пожела да ме люби и аз му позволих.

— Не! — Томохито се втренчи в жена си гневен и наранен. — Ти си моя. Не може да те има някой друг! — той изрева и замахна към Асагао. Дланта му уцели главата й. Асагао се олюля. Томохито се отдалечи и обърна гръб на всички.

Ичиджо поклати глава. Сано се обърна да види реакцията на Джокьоден. Изражението й бе спокойно.

Асагао продължи:

— Левият министър и аз се срещахме при всяка възможност, но после разбрах, че ме е прелъстил, защото е искал да ме раздели с императора. Възнамеряваше да го убеди, че аз съм го прелъстила, тъй че Томочан да бъде обзет от ревност и да ме изостави. Малката дъщеря на левия министър е втора сред любимките на Томочан. Тя щеше да бъде издигната за императрица. Коное бе идол за Томочан; той щеше да му прости, че ме е любил. Но аз не исках да загубя положението си. Не можех да позволя на левия министър да разкаже за нас. И затова го убих.

Този сценарий предоставяше на Асагао по-силен мотив за убийство, отколкото разправията за парите, която бе споменала пред Рейко. Но Сано си даваше сметка, че с любовната връзка между Асагао и Коное възникваха, освен това, по-силни подозрения и в други посоки.

— Кой знаеше за тази връзка? — попита той.

— Само личната му прислуга. Те разнасяха съобщенията между нас и ни уреждаха срещите.

Сано обходи с поглед присъстващите, за да долови и най-малката реакция — знаеше ли императорът за изневярата на Асагао? Дали би могъл в пристъп на гневна ревност да убие прелъстителя й? Освен това десният министър също бе имал мотив за отмъщение — Коное е бил с по-висш ранг и сигурно между двамата императорски министри е имало съперничество. Да, Ичиджо би и трябвало също да е сред заподозрените!

— Кажете ми какво се случи в нощта на убийството — обърна се Сано към Асагао.

— Получих съобщение от Коное, в което ме канеше да отида в езерната градина в полунощ. Съзрях своя шанс да се отърва от него, преди да е успял да ме унищожи. Отидох в градината по-рано и зачаках. Когато пристигна, го проследих и го убих. Чух, че приближават хора, и в бързината се изцапах с кръвта му.

— Но щом не сте искали императорът да разбере за връзката ви с левия министър, защо я признавате сега? — попита Сано. — Откъде идва туй нетърпение да направите самопризнания, щом знаете, че наказанието е смърт?

— Защото убийството е грях и съжалявам за онова, което сторих.

— Вчера сте споделили пред съпругата ми колко се радвате, че Коное е мъртъв — припомни й Сано.

Асагао се размърда неловко.

— Промених си мнението.

— Разбирам! — Сано млъкна за момент. — Ваша ли бе идеята да направите самопризнания?