Лора Роуланд - Китаноката

Козери се вцепени, усмивката й угасна и тя се извърна към олтара.

— Как е станало? — попита тя.

— Бил е убит — докато даваше подробности и обясняваше защо е дошъл, Сано отчете, че шокът на Козери изглеждаше напълно искрен. — Трябва да разговарям с вас за някои неща, които може би имат връзка с престъплението. Как се омъжихте за левия министър? — попита той и се премести по-близо до Козери.

— Аз съм от клана Наканоин, нисши благородници от куге. Когато станах на петнайсет години, се омъжих за един братовчед, но той почина. Коное беше вдовец и скоро след това се споразумя с родителите ми да се ожени за мен.

— А вие… с готовност ли приехте да се омъжите за него? — попита Сано, като се опитваше да се отърси от смущението, с което го изпълваше присъствието на Козери. Изпитваше към нея чисто сексуално желание. Но тя бе монахиня, потенциален свидетел в дело по убийство, а той имаше съпруга, която обичаше и желаеше! Откакто се бяха оженили, дори не забелязваше другите жени. Какво му ставаше сега?

Козери извърна поглед:

— Беше толкова отдавна… Когато влязох в манастира, загърбих миналото си.

— Обичахте ли левия министър? — попита той, а мислено си представяше мекотата на кожата и гъвкавостта на тялото й.

— Не — едва забележима усмивка повдигна ъгълчетата на устата й. — Бях на седемнайсет, а той — на трийсет и две. Никога не сме били близки…

— И не сте имали деца?

Руменина обагри матовия й тен.

— Коное имаше две големи дъщери… — Сано бе разговарял с тях, но те бяха със стабилно алиби и нямаше никакви видими причини да желаят смъртта на баща си. — А съпружеството ни трая само една година… Предполагам, просто не сме имали достатъчно време, за да създадем общо дете. Прекратих брака, защото реших да посветя живота си на своето духовно призвание.

— Имахте ли някакви други причини да напуснете левия министър?

— Не — отвърна Козери. — Той беше добър човек, стараеше се да ми даде всичко, което може да желае една съпруга.

Очевидно страстта в семейството е била едностранна. Изваждайки изпод кимоното си писмата, които бе намерил в къщата на Коное, Сано каза:

— Нека ви прочета нещо: „Как можа да ме напуснеш? Без теб всеки ден изглежда лишена от смисъл вечност. Духът ми е повален воин. Гняв разяжда любовта ми към теб като червеи в ранена плът. Копнея да те изтръгна от своенравния ти живот. Ще постигна своето отмъщение!“ — Козери потръпна. Тежките й клепачи се сведоха. — Това е написано от левия министър до вас — каза Сано. — Не сте ли го чели?

— Престанах да чета писмата му преди години. От храма връщаха писмата му неотворени — Козери зарови лице в шепите си. — Бях забравила какво представляват.

— Да, тонът им е яростен и злостен. Така ли се държеше с вас, докато бяхте женени? — Козери поклати глава и прокара треперещи пръсти по врата си. Сано почувства неустоимата съблазън, която излъчваше всеки неин жест, и проумя отчаяната решителност на Коное да я притежава. — Той… проявявал ли е към вас каквото и да било насилие?

— Никога — тя се извърна с лице към него. В очите й Сано съзря постепенно избистрящото се съзнание, че той е не само служител на бакуфу, но и привлекателен мъж. — Но левият министър смяташе, че може да притежава всичко, което пожелае, и не бе склонен да приеме поражението си… Съжалявах го.

— Значи сте доволна, че е мъртъв и повече няма да ви досажда.

Козери посрещна думите му с несигурна усмивка.

— Не бих пожелала ничия насилствена смърт. А и не съм имала достатъчно време да осмисля факта, че него вече наистина го няма.

— Кога го видяхте за последен път?

Тя се намръщи, полагайки усилие да си спомни.

— В началото на лятото, струва ми се. Влезе със сила в манастира, но стражите го изведоха навън.

Ако казваше истината, Козери нямаше мотив да убива Коное. Но пък петнайсет години в будистки храм предполагаха добра възможност за овладяване на киай.

— Тук монахините изучават ли шугендо 13 13 Древна японска форма на планински аскетизъм с елементи от езотеричния будизъм, таоизма и шинтоизма. Последователите й се наричат ямабуши — воини, които спят в планината. За най-изтъкнатите представители на тази религия се носят легенди, че притежават способността да командват армии от огромно разстояние, да вървят по вода, да летят и да се появяват на различни места едновременно — Б.пр. ? — попита Сано. Добре знаеше, че уроците и тренировките по шугендо включват техники за разчитане на чужди мисли, магически транс, психически контрол и киай.